Отправлено: 04.11.09 08:11. Заголовок: Деды и Бабы (продолжение 6)

цитата:

… ночь — Луна … Плеяды… [url = http://www.astronet.ru/db/msg/1236743] http://www.astronet.ru/db/msg/1236743 [/a]

31 июля, 13 часов 43 минуты - 13 Полнолуние.
02 августа (Ильин день, День ВДВ), 13 часов 03 минуты - Луна в перигее (D= 32,8 угл. мин.) на расстоянии 362132 км. от Земли.

Осенние Деды (Восеньскiя Дзяды) православные отмечали на третьей неделе после Покрова
Трiзень Трi Вiеде - Овсiена Влiка - Восеньскiя Дзяды
http://kirsoft.com.ru/skb13/KSNews_73.htm
(Н.В.С.: «Плеяды» по-Японски — «Субару», а по-Русски — «Волосыни».)
baobab57@qip.ru mkyhe6yu pogorelskiy1957@mail.ru DGg4Gy

ШТО НА НЯ ДИВИШ??? НИГДА РУСИНА НЕ ВІДІВ???

 Отправлено: 27.08.15 14:46. Заголовок: Нерцы Северные (Нери..

Нерцы Северные (Нерис), Жмудь, Литавы, Илмы, Илмры
От озера Неро
до озера Нево
небо,
небо.
Закину я невод
от озера Неро
до Нерли,
до Неи,
до Нары,
до Нарвы,
до Нево...
За реки, за горы -
от мери,
мещоры,
до чуди,
корелы,
до жмуди,
дремелы,
дреговичей,
веси,
до кривичей,
вятичей,
бодричей,
лютичей,
тиверцев,
тавров,
до север,
до сербов,
до чехов,
до ляхов,
до русов,
до скифов,
до антов,
до арьев...
Закину я невод,
шелковые сети
до неба,
до недра,
до дна и до выси,
до самой до сути -
до Божией мысли.
Невод. Юрий Лощиц. 2000


М.К. Чюрленис. Дружба. 1906-1907

Дощ.2а,б Бя нароуд родiщеск Iльмерстii а сто корежене о дво ста Народо наш яко прiде поздЪ до Русе земЪ а селiщеся среде Iльмерштi Тii бо суте брачке наше а намо...подобi соуте Аще колiво роужнЪтi бо нас хранiша од злы ВЪща iмяiаще сото рЪещено...о ВещЪ тако iессте Аще сого не рЪшена не есте бы...iзбiраща кънязi од полудiа до полюдiа а тако жiвяi Мы же сьмы iмо помоще даяхом А тако бяхом...зеле бо знаiа i твърiтi сосудi пецене во огнiщЪх а соуте бЪ гонцарi доблi Земе ратi а скотiя водящетi бъ розоумЪяi Тако i Отце наше соуте
Был народ родищенский (родственный) Ильмерский. И сто корней из двухста (т.е. были и иные роды). Народ наш, как пришел позднее на Русскую землю и селился среди Ильмерцев. Те ведь, (по) суте, братья наши и нам подобны. Еще как различать, ведь нас (они) хранили от злых. Вече имели (было у них), что речено...на Вече, так и было (ие иесте). А что не речено - не есть было...Избирали (они) князей от полюдья к полюдью (от овсеня до овсеня), и так жили. Мы же им помощь даем. И так мы были...травы (они) знали, и (как) творить сосуды печенные (обожженные) во огнищах, и (по) сути (они) были гончарами умелыми (доблестными, хорошими), и (как) землю раять (пахать, облагораживать) и скот водить и землю пахать - были разумны...Таковы и Отцы наши (по) суте
Дощ.8 (27) Тако бо Русколанье падьма до нiць од ГодЪ а Iегуншта звЪжства А тодЪ Кiiска Русе творящесе а Онтува А ГодЪ се устращащеся iде о та вон до Сверензе Як бо вЪхом Сверензе суте двЪ Едiна Вендеста а друга Годя А туто Годь прiбенде до нь А Годя сен усiлысяще тамотва А Вендестя ослабiщеся сен тако тье до тьва О се бо Жеменде бяща околы тоя А та бя Лiтавоа i се назовещеся Iлмо одо ны iже рещены Iлмры
Так ведь, Русколань пала до ниц (уничтоженная) Готами и Гуннов зверствами. И тогда (после) Киевская Русь сотворилась и Антская. А Готы устрашились, пошли оттуда прочь до Сверязи (на Север). Как мы знаем, Сверязи суть две. Одна Венедская (венды северные (от Сиверца)), а другая Готская (готы северные). И тут-то Годь прибыла до не. И Готы усилились там-то. А Венды ослабились так тье до тьва. В ту пору Жеменды (Жмудь) были около тех. И то были Литава (Литовцы) и называли себя Илмо. Он нас же нареченные (как) Илмры.
Дощ.28 I себ то Жмыдiе рiекща намо о Годiе яка iмае Детереха а iде до полуноще i тамо у Жмыдiе овратесе до полуденiе I се iдеть на Роме i тамосе перящеть легы i вое iны i бере ругу влку оде оны I се втрзежеть до земе оныа I се Детерех убiень бящь Одокрехiмоу Се бо Годе тая Бзем протiвенiа i Тоi сень iзплеващуть iе
…I се вiехомь якожде рщена есе од Праоце яко Кiелцы поможiа iма I се бо iдощiа до не I тако бышiа ста лiеты оупомождены от iех I такожде о Ылмы се боть Iлepoy I сьме родiце I ce Родь Розанiць iмiе ны до Средьце Отще i охранiе ны оде врзе
…I се Жмыдь рещеть намо яко пшеде о домоцiе нашiе i подрже ны протi верзiем нашiем Коренсте бо не iмяхь нiкыа То рещешете на вы I то аз рiех Поможашете о борбу руськоу соупротвiе врзем моем а вашiем
И вот Жмыдь рассказала нам о Готах, которые имели Детереха и пошли к полуночи, и там у Жмыди (у реки Неман?) обратились на полдень. И вот идут на Ромеев и там воюют с легионерами и воинами другими, и берут выкуп (ругу) великий от них. И вот вторгаются в земли оные. И вот, Детерех убит Одокрехимом (или Крехимом). Вот ведь, Готы эти Богам противны, и Те изплевещут их.
…И вот знаем мы - как речено Праотцами - как Кельты помогли им. И вот ведь пошли к ним. И так было сто лет помощи от них. И также и с Ильмы, то есть с Илерами. И мы с ними есьмы родичи. И вот Род Рожаниц (древнее дерево дружбы) держит у нас Сердца Отчего и охранит нас от врагов.
…И вот Жмыдь говорит нам, что придет на помощь нам и поддержит нас против врагов наших. Корысти ведь им нет никакой. Так (они) сказали вам. И так я сказал: Помогите в борьбе русской супротив врагов моих и ваших.
Влесова книга
http://kirsoft.com.ru/skb13/KSNews_1.htm
http://kirsoft.com.ru/skb13/KSNews_3.htm
http://kirsoft.com.ru/skb13/KSNews_13.htm


Родословие племен колена Иафета, его трех старших сыновей, от Арамеи (годы от СМ)
(754) Иафет (2146, 2900)
От Иафета: Гомер, Магог, Мадай
От Гомера: Аскеназ, Рифат, Фогарма
От Аскеназа: скифы великие, сарматы, савроматы, киммеры, алазоны, агафирсы, калипидосы, герросы, пруссы, латгалы, венды северные, норики южные
От Рифата: аримаспы, аргипеи, массагеты, фисагеты, саки, будины, гелоны, черемисы, мордва, финны, эсты, карелы
От Фогарма: хазары, угры, болгары черные, армяне горные, иверы, обезы, огузы, кавказцы, тюрки, аланы, каспии
От Магога: Гогий, Рош
От Гогия: А это внуки Магога, которые придут с народами агаранскими в землю Израиля для великой войны, и падет костьми в долине смерти и в пустынях множество людей, а случится это перед концом мира по воле сатаны, ибо Господь-Отец во гневе отвратил Свой Дух от нас, а люди зажгут огонь смерти на земле и сами же сгорят в этом огне, и таким образом мир очистится от зла, исходящего от людей…
От Роша: россы, анты, росомоны, роксаланы, словены, хорваты, болгары белые, чехи, поляки, нерцы северные, венды восточные
От Мадая -> Мидий: мидяне, парфяне, албанцы, каспиане, гиркане

Родословие рода Роша, колена Иафетова. Будинский лист
Рош -> Рос -> Склавен ->
10 великих племен:
Ант: анты, росомоны, роксоланы, бужане, уличи, волыняне
Рус Южный: поляне, древляне, русичи-словутичи
Словен: словены ирмерские, кривичи, дреговичи, северяне
Серб: сербы, словены южные, македонцы, горцы черные
Хорват: хорваты белые, хорваты черные, боснийцы
Болгар Белый: болгары дунайские, огузы, волохи
Лех: поляки, моравы, радимичи, лютичн, дулебы, ятвяги, мазовшане
Чех: чехи, богемцы, словаки
Венд Восточный: венды славянские, вятичи, венды волжские
Нерц Северный (Нерис): нерци, меря, гольдь, мещера
(это 18 хартий из Будинского изборника)
Будинский изборник IX-XIV вв.: Арамейская Библия и Аскольдова летопись: (текст, перевод, комментарии, статьи). Под общей редакцией академика Ю.К. Бегунова. Санкт-Петербург. Из-во Искусство России, 2013. 550с.
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_476.htm
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_484.htm
Из литовской мифологии (из Википедии):
Праамжюс — эпитет Бога
Дьявас — Верховный Бог (ср. с ведийским Дьяусом; лит. dievas, латыш. dievs, латг. dīvs, прус. deiws))
Габия — богиня, поддерживающая Священный Огонь, дочь Бога (дьявайте)
Перкунас — Громовержец, сын Бога (дьявайтис) (ср. слав. Перун)
Велняс — чёрт, противник Перкунаса, восходит к божеству Велс
Велс — бог скота и загробного мира, пастырь душ (ср. слав. Велес). Души умерших людей являются в Млечном Пути
Велняс — самый популярный персонаж литовского фольклора, число его упоминаний превосходит других вместе взятых персонажей. В Литве зафиксировано около 400 топонимов связанных с этим именем. Существуют тысячи и десятки тысяч вариантов сказаний о Велнясе
Сауле — Солнце (родственно славянскому названию солнца, считается сходной с ведийской богиней Сурьей). Как и у Диевса, у нее тоже есть поместье на Небесной горе. Иногда Диевс и Сауле вступают в борьбу между собой, и поединок продолжается три дня. Главный праздник в ее честь отмечается в день летнего солнцестояния, лиго
Ашвьяняй — божественные близнецы, правящие повозкой Солнца (ср. с ведийскими Ашвинами)
Менуо — Месяц, сын Бога (дьявайтис)
Жемина — богиня, персонифицированная земля (ср. рус. Земля)
Аустра — Утренняя Звезда, богиня, дочь Бога-Дьяваса (дьявайте). Богиня утра (кстати, на данной неделе Венера начинает утреннюю видимость). Образ имеет многочисленные параллели ведийской Ушас, греческой Эос, римской Авророй. Другое имя — Аушра (Заря)
Вакарине — Вечерняя Звезда
Жвайгждес — звёзды, дети Солнца-матери и, как правило, Месяца-отца. Одна из важнейших звёзд — Аустра. Другие звёзды, сёстры Аушрине, менее важны, но они, такие как Вакарине или Вакаре (вечерняя Венера, готовящая постель для Сауле (солнца), Индрая (Юпитер), Селия (Сатурн), Жьяздре (Марс) и Вайвора (Меркурий), встречаются в мифах также.
Даля — богиня судьбы и прядения
Лайма — богиня судьбы и удач
Дяйвес Валдитойос (лит. Властвующая богиня) — богиня, плетущая нить людских жизней. У ней есть семь сестёр. По функциям сходна с греческими мойрами и скандинавскими норнами. Связана с Далей и Лаймой
Пизюс — бог супружеской любви и плодовитости
Витаутус — бог, ухаживающий за лошадьми
Куполе — дух весеннего роста и цветения (ср. Иван Купала)
Ежеринис — дух озёр
Упинис — дух рек
В Литве река Нерис (Нярис), как там называется река Вилия — вторая по длине река Литвы, соединяет две древних столицы Великого Княжества Литовского — предположительную столицу Кернаве и Вильнюс. Вдоль берегов сохранились места языческих погребальных обрядов, курганы, священные камни и рощи
Нерцы Северные (Нерис), Жмудь, Литавы, Илмы, Илмры
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_501.htm

 Отправлено: 28.08.15 11:00. Заголовок: Балты, люди янтарног..

Балты, люди янтарного моря

Книга была написана в Стэнфорде (Калифорния) в Центре углубленного изучения поведенческих наук. Он расположен на холме, откуда открывается прекрасный вид во все стороны. Иногда мне казалось, что я вижу горы и склоны, окутанные зелеными дубами, как Замковая гора Гедиминаса в моем родном Вильнюсе, расположенном в центре балтийских земель, с которым я рассталась более двадцати лет тому назад.
Песчаные дюны Калифорнии в Кармеле напоминают мне о чистых белых песках Паланги, где я находила горсти янтаря; закаты на Тихом океане - о солнце, тихо уходящем в воды Балтийского моря. Как считали мои предки, там, на востоке, находилась ось земли - Мировое дерево, поддерживающее небесный свод.
Я глубоко признательна центру за предоставленные мне великолепные условия для творчества, прекрасную обстановку и всевозможную помощь. Мне также хотелось бы поблагодарить моих многочисленных литовских, латышских, польских и русских коллег за бесценную информацию, которую они предоставили мне, за переданные ими иллюстрации и книги, и прежде всего И. Антоневича, В. Гинтерса, Ю. Кухаренко, Р. Риман-тене и А. Спекле. За техническую помощь, редактирование и перепечатку текста благодарю М. Галлахер и мою дочь Дануту.
М. Гимбутас
От автора.
Предисловие.
Лингвистические и исторические истоки.
Происхождение. История и язык.
Приморские балты в бронзовом и раннем железном веке.
Восточные балты в бронзовом и раннем железном веке.
Золотой век Балтии.
Балтия в среднем железном веке.
Балты на заре истории.
Древнейшие верования балтов

Рис.8. Основные пути торговли янтарем в период с 1600-го до 1200 г. до н.э. Районы добычи янтаря заштрихованы
...Хорошо обработанные янтарные бусинки бронзового века находят в Северной Польше, в Восточной Пруссии и Литве. Их обработку начали на месте добычи, на что указывает огромное количество готовых и разбитых янтарных бусинок в Юодкранте, на косе Неринга, узкой полоске земли между Балтийским морем и Куршс-ким заливом на западе Литвы. Хорошо обработанные янтарные бусинки и подвески экспортировались из Северной Прибалтики в Литву, Эстонию, Финляндию, на северо-запад Швеции и в Норвегию, а затем в Восточную Русь и на Средний Урал, где находят такие же подвески и бусины, как и в местах, где добывают янтарь. С мест добычи его вывозили по Висле (рис. 8). От ее устья путь держали к югу до изгиба Вислы, затем по реке Нотец, притоку реки Варты, потом поворачивали на запад по Варте и верхнему Одеру — таким образом янтарь доставляли в Силезию, на восток Германии, в Богемию, Моравию, на запад Словакии и в Австрию — центр унетицкой культуры. Отсюда янтарная дорога тянулась вдоль Дуная и Тисы к Балканам, где путь лежал на юг, к Италии, и далее, до Греции, можно было добраться через Адриатическое море или по берегу (о чем свидетельствуют бусы, обнаруженные в Греции), а также через Центральные Балканы.
В Греции янтарные бусинки находим на всем протяжении микенского периода, начиная от ранних групп шахтных могил в Микенах. Большая часть шарообразных бусинок и уплощенных крупных бусин, найденных при раскопках шахтных могил Шлиманом, датируется 1580—1510 годами до н. э., а из раскопанного позже круга захоронений — и более ранним периодом. Огромное количество специфически уплощенных янтарных бусин и пластинок также найдено в многочисленных могилах XV—XIV веков до н. э.
Балтийский янтарь отличается высоким (от 3 до 8%) содержанием янтарной кислоты, которое нехарактерно для янтаря из других мест. Проведенный в 1885 году химический анализ янтарных бусинок из микенских шахтных могил и других находок из Греции и Италии подтвердил их балтийское происхождение.

...Самым древним обозначением балтов, или скорее всего западных балтов, было упоминание о них Геродота как о неврах. Поскольку распространена точка зрения, что неврами называли славян, я вернусь к этому вопросу, обсуждая проблему западных балтов во времена Геродота
Мария Гимбутас (1923—1994). Балты, люди янтарного моря (Gimbutas, Marija The Balts. London. 1963)
http://www.twirpx.com/file/1099898/ 9.7Мб 223с.
http://a-nomalia.narod.ru/CentrBalty/index.htm
Нерцы Северные (Нерис), Жмудь, Литавы, Илмы, Илмры
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_501.htm

 Отправлено: 03.09.15 11:19. Заголовок: http://f5.s.qip.ru/1..

Одоакр. Конец Западной Римской Империи

Профиль Одоакра на монете из Равенны (477)
А естьли Король, ижъ есть войску всему глава, самъ въ войску Польскомъ противЪ насъ не пойдеть, то пановъ Польскихъ и ихъ многособраннаго войска, яко тЪла, альбо ока безъ главнаго наймнЪйше устрашитися не хотимо. Бо, ежели ветхій Римъ, иже всЪхъ Европейскихъ градовъ матерію нарещися можеть, многими Панствами и Монархіями владЪвый и о шести стахъ четыредесяти и пяти тысячей войска своего древле гордившійся, съ давнихъ оныхъ вЪковъ далеко меньшихъ противъ помянутой воинственной силы Римской, валечныхъ Русовъ изъ Русіи, отъ поморія Балтійскаго альбо НЪмецкаго, собранныхъ, за предводительствомъ Князя ихъ, коль былъ взатый и четырнадцать лЪтъ обладаемый, то намъ теперь гвалтомъ оныхъ древнихъ Русовъ, предковъ нашихъ, кто можеть возбранити дЪльности воинской и уменшити отваги лицарской? Що вамъ, братіи нашей, обще всЪмъ Малоросіянамъ, предложивши и до разсужденія здраваго подавши, поспЪхъ вашъ къ намъ въ обозъ, подъ БЪлую Церковь, прилежно и пильно жадаемъ, и инъ же упрійме зычимъ отъ Господа Бога здравія и благополучнаго во всемъ узнати поваженія! Данъ въ обозЪ нашемъ подъ БЪлою Церквою, 1648 года, мЪсяца Маія 28 дия - Белоцерковный универсал Богдана Хмельницкого
http://swinow.livejournal.com/91279.html?thread=1489039

СловЪнЪ съ отокЪ Руянь рюгЪнъскiя суть ВЪнъды
Словене с острова Руян рюгенские суть Венды
Волхв (352) -> Ярмир (393) -> Бодуогнат (418) Царь скиров и венедов - царь съкiръвъ а вЪнъдъвъ -> Одоаркус (437, 493 убит Теодорихом) -
Сей же Одоаръксъ въсъпрiiмi въ РiмЪ въластi от Эйрiха А въ лЪто 5984 пълЪнi цЪзарi рiмъскы Ромула А глаголютъ же бо от Ромула Рiмъ зача а от Ромула же Рiмъ съконъчаша А въ лЪто 6001 прiiгрядЪ Теодорiхъ а уязъвi Одоаръка
Одоакр воспринял власть в Риме от Эйриха и в 476 году пленил римского цезаря Ромула, и потому говорят, что Рим начался от Ромула и от Ромула Рим скончался, и в 493 году пришел Теодорих и убил Одоакра

Словен (Рюген, 310) - Это князь вендов - Се къняжьЪ венЪдовъ -> Волхв (352) -> Ярмир (393) -> Бодуогнат (418) Царь скиров и венедов – царь съкiфъвъ а вЪнъдъвъ -> Одоаркс (437, 493 убит Теодорихом) – Это все варварские тираны Рима и цари рабов – се суть варъваровЪ тiраны Рiма а царi къщЪЪвъ

БудiнЪцъкiй лЪтопiсьць о нЪкiiхъ пълЪмЪнЪхъ словЪнъскiхъ аже iзыдоша съ отока Руянi аже суще въ ЪзЪрЪ а нарiцамо яко Варяжьско
СЪ пьсанiе о пълЪмЪнЪхъ пьръвыхъ словЪнъскiхъ сущiхъ колЪна АльбисовЪ iже вiтаютъ додънЪсь в страны полунощеныя от Алабii ръцы а до Iстра аже i до СловутiчЪ на въстокЪ...ЭшьтЪ iзъдърЪвлЪ вънЪгъда цЪсарь ФЪодосiй въторый iже вънучЪ ФЪодосiя ВЪлiяго зача царьствоватi въ РомЪяхъ на Вiзанътii прiiдоша вънЪзаапу от ЪзЪрi Варяжьскаго на стъраны готъфъ а алеманЪ съ оттока Руяны нЪкоЪ пълЪмя бЪзвъстъно а зЪло хыщьно а лютовЪ а прозъвашася яко бодърiчЪ а лютовЪ а руговЪ…А яко сонъмiщЪ прузiевъ абiе прiспЪ на лодiяхъ а вънiiдуть на Одъру а гЪмонъ iхъ Бъдуогънатъ съ чады а воi а почаша разъхыщатi яко въльцi алчющЪ а поточЪнiя чiнiтi въ зЪмълi готъфъскiя а алеманЪ а iхъ зЪдi а кълЪтi мъногы огъньмъ палящЪ а жены а чада iхъ въ пълънъ iматi...КЪзаръ же готъфъскы Эурiхъ iже съварахъ Атаульфъвъ въкоупЪ с рымъскы а готъфъскы воi поча зЪмълi бъронiтi а мъногая моужi бодърiчЪ а руговЪ оуязъвiтi АцЪ кънязь сiхъ варягъвъ а онъ же Бодуогънатъ съ родъмъ своя прiгърядЪ на рьцЪ Лабiе а эшьте на Одърiе а готъфЪ а алеманЪ iзъгънаа отсЪлЪ а поча вiтанiя на бърЪзЪхъ iхъ роды а сЪдЪ на Лабiе а суще по сь дънi А онЪ же суть чада АлбiсовЪ а от нихъ iзъшедъ трiе колЪна варяжьскыя а суть
Будинский летописец о неких словенских племенах с острова Ругена в Варяжском море
Это писание о первых словенских племенах колена Альбиса, которые живут и ныне в северных странах от реки Алабии и до Дуная, и до Днепра на востоке…Еще в древности, когда цезарь Феодосий II, внук Феодосия Великого, начал царствовать в Византии, внезапно пришло от моря Варяжского, с острова Руген на земли готские и германские неизвестное племя, очень хищное и злое, и звалось они бодричи, люты и руги…Как сонмище саранчи, заполонили их ладьи водную гладь Одры, а их вождь Бодуогнат с воинами начали грабить, подобно голодным волкам, и разорения устроили в землям готских и германских, и дома и клети многие подожгли и спалили, а женщин и детей забрали в плен...Царь же готский Эйрих, первенец Атаульфа с римскими и готскими воинами начали свои земли защищать и многих мужей бодричей и ругов убили, но князь варягов Бодуогнат с родом своим пришли на реку Лабию и еще на Одру и изгнали оттуда готов и германцев, и начали жить на берегах; и их роды сидят на Лабии и поныне, и они потомки Альбиса, а от них произошли три колена варяжских:

варязi-прусi от старЪшаго Пъруса Поморъскаго а эшьтЪ варязЪ-русы от сърЪдънЪго адЪльфiя Руса СiвЪръца а эшьтЪ варязi-вЪнъды от мЪзiна ВЪнъда СiвЪръца А от сiхъ iзыдуть роды варязЪй поморъскiхъ iже суть прiснь а блiжiнъ словЪнЪмъ iрмЪрскiмъ...
Чада же БодуогънатовЪ суть варязЪ-ругЪнЪ аже iзыдуть съ оттокЪ же Руянь же а сь суть РугЪнь.
На отокЪ Руянь суща хърамiна АръконъвЪ аже набърЪжьЪ Ъзера Варяжьскаго А въ сЪй же хърамiне въдърЪвлЪ вiталъ старЪйшiй Алъбiсъ суть насълЪдъкъ IафЪтовЪ съ родомъ своя Ъгъда прiiдуть от горъ РiфатовЪ на сiЪ полунощiе на мъразiе а голъть вiтания дъля...
...ВЪлiй же сынъ Бодуогънатъвъ суть Одоаръкусъ але ОдоарЪксъ яко наречЪнъ яко царь Одъры але аръкусъ от ръцы Одъры бо дюжь вЪльмiя тяжькъ въ пълотi А онъ же поiдЪ от Одъры а съ вЪлiiмъ сънъмiщЪмъ воi от словЪнъ а готъфъ а ванъдалЪ а вЪнъдЪ а поiдутъ къ морю Адрiю а прiiдутъ къ Адрiю въ лЪто 5983 А от Адрii поiдуть по вЪлЪнiямъ ОдоаръкусЪ а въ сiлЪ кърЪпкой а обруша яко тьмаа хъмара на гьрадъ Рiмъ а вънiдутъ въ Рiмъ въ лЪто 5984 а цЪзарi Ромулоса iмутъ въ пълънъ а въсадi Ъ въ юзiлiфЪ а абiе конъ обрЪтоща сь Ромулъсъ.
Одоаръкусъ же въ гърадЪ РiмЪ зача въ лЪто 5985 царъстъвiе своЪ а наречъ сь Одоаръкiя сiречь царъстъвiе ванъдалъ бо сЪй гърадъ вЪлiй Рiмъ мъногая нужьды сътъворi а твъворЪнiя вЪлiiхъ зiжьдатЪлi iзънiчътожая
это варяги-пруссы - от старшего Пруса Поморского, и еще варяги-русы - от среднего брата Руса Сиверца, и еще варяги-венды - от младшего, Венда Сиверца, а от них произошли роды варягов поморских, сродников ирмерских словен…
Потомки же Бодуогната - это варяги-ругены, что ушли с острова Руяна, или Ругена. На этом острове, расположенном в море Варяжском, есть храм Арконов, и в нем в древности жил старейший Альбис, потомок Иафета, который с родом своим пришел некогда от гор Кавказских на этот Север, где морозы и лед…
Старший же сын Бодуогната Одоаркус, или Одоарекс, имел прозвище царя Одры, или медведи с реки Одры, потому как был весьма упитанным. И он пошел от Одры с огромным войском из словен, и готов, и вандалов, и вендов, и пришли они к морю Адриатическому и год 475-й от РХ, а от этого моря, по приказу Одоаркуса, двинулись в огромной силе к городу Риму, и вошли в Рим в год 476-й от РХ, и цезаря Ромулоса взяли в плен, и посадили его в тюрьму, где вскоре он умер.
В год 477-й от РХ в городе Риме Одоаркус основал свое царство и назвал его Одоаркией, то есть - царством вандалов -, и город Рим от этого царства потерпел многие разрушения, и были уничтожены творения великих зодчих…
(Будинский список от А.Г. Велчева. 1930г. - Примеч. Н.А. Кучанского)

…Аще въ лЪто 5944 поя Бодуогънатъ въ жЪны дъщЪрь СкiрiяновЪ iже архонтъ плЪменi готфы а родiся съварахъ Одоаркусъ бо шiрокъ вЪльмi въ рамЪны а крЪпкъ яко аркудЪсъ
…СЪй же Одоаркусъ въ лЪто 5984 пълЪнi цЪзарi рымъскы Ромулуса Аугустулуса а сътъворi опакы царъство въ РiмЪ аже вiтаетъ до лЪта 6001 егъд прiiдутъ къ Рiму напастi пакыы а прiгърядутъ тьма вЪлiя вЪстъготъфЪ а iныя языцы iже ванъдалЪ а съ архонътъмъ iхъ Теодорiхъмъ а разорi Рiмъ а оуязъвi Одоаркуса А зача опакы оусобiе рымъское
…А въ сii же лЪта прiiшЪдъ вЪлiй конъ вЪлiему царъству рымъскаму А въ сь предЪлы прiiдутъ iныя лЪта а iныя языцы а Г^дь възъдастъ iмъ iныя сътЪзi вiтанiя iхъ А по iхъ вiнЪ къ Г^ду Богу възъдастъся iмъ же
АмЪнъ
...В год 436-й от РХ взял Бодуогнат в жены дочь вождя готского племени Скириана, и родился у него первенец Одоаркус, который был широк в плечах и силен как медведь…
Одоаркус в год 476-й от РХ взял в плен римского царя Ромулоса Августолоса и создал новое царство в Риме, которое просуществовало до 493 года от РХ, а потом надвинулись на Рим новые беды: пришли огромные полчища вестготов и вандалов, ведомых их вождем Теодорихом, и разорили Рим и убили Одоаркуса, и опять началась римская междоусобица…
…И в эти годы пришел конец великому царству Римскому, и эти земли увидят другие времена и другие народы, а Господь проложит им другие жизненные пути, и по их заслугам Господу Богу им и воздастся…
Аминь
(Список из Библиохранилища СвятоПечерской Лавры (СПЛ). Киев. 1929г. - Примеч. Н.А. Кучанского)

Родословiе ЯромiровЪ iже съварахъ ВълъховЪ (лЪта от СМ)
…А Вълъхъвъ съварахъ Ъсте СловЪнъвъ от iхъ рода же, iже СловЪнЪ IрмЪръскыя.
…Яръмiръ же съварахъ ВълъховЪ въ лЪто 5926 iзъшедъ от IрмЪря съ родъмъ своя на отоку на Руянь въ лодiяхъ аже въдалъ отЪнь бо Руянь отчина рода iхъ.
…Въ лЪто 5955 прiiдутъ къ Руянi рымъляны же а готъфЪ онЪ же ЪстЪ супостатЪ ярыя а кърЪпъкiя словЪнъскы роды а бысть сЪча вЪлiя а оуязъвлЪнъ Яромiр абiе оумЪрлъ въ сь лЪто аже съварахъ Ъго Бодуогънатъ прiведъ от Русi пълкы многы от сътрЪца ОрЪя от словутiчЪ а прiiдутъ дружiны чюдi а сумi а iзънiчьтожа рымъляны а готъвъ.
А въ лЪто 5956 оустремiся Бодуогънатъ съ пълкы вЪлii словЪнъскы а рускы а поiдутъ от РюгЪнi въ лодiяхъ многы на зЪмлi готъфскiя а рымъскiя а разорi iхъ а многы гърады пожъгоша а пълънъ вЪлiя iмаа.
А въ лЪто 5959 прiiдутъ словЪны а русы въ зЪмлi чюжiя алЪманъскы а франъскЪ а iныя а сЪдЪ съ роды своя.

Родословие Ярмира, первенца Волхва (годы от РХ)
От: Волхва (352) и Шелони (от чуди (Чялонь), союз в 370
Ярмир (393, 447 убит римлянами) ->
Бодуогнат (418) ->
Одоарк (437, 493 убит Теодорихом в Риме)
…Волхв - первенец Словена, и восходит к роду словен ирмерских.
…Яромир же, первенец Волхва, в год 418-й от РХ ушел с родом своим из Ирмеря на остров Рюген в ладьях, которые дал ему отец, потому что Руген - отчина их рода.
…В год 447-й от РХ пришли к Ругену римляне и готы, то есть враги злые и сильные словенским родом и была великая битва, и был убит Ярмир в тот же год 447-й от РХ, и в тот же год его первенец Бодуогнат привел полки многие от словутичей из Руси, от дяди своего Орея, и дружины чуди и суми уничтожили римлян и готов.
А в год 448-й, от РХ устремился Бодуогнат с полками великими словен и русов, и пошли они из Рюгена в ладьях на земли готские и римские и разорили их, и многие города их сожгли, и полон огромный взяли.
И в год 451-й от РХ пришли словены и русы в земли германские и франкские, и другие и осели там с родами своими.
Будинский Изборник. Ветвь первая, что от Альбиса
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_483.htm
Будинский изборник IX-XIV вв.: Арамейская Библия и Аскольдова летопись: (текст, перевод, комментарии, статьи). Под общей редакцией академика Ю.К. Бегунова. Санкт-Петербург. Из-во Искусство России, 2013. 550с.
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_476.htm
Одоакр. Конец Западной Римской Империи
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_502.htm

Лета 3099 Словен и Рус с роды своими отлучишася от Ексинопонта и от роду своего и от братии и хождаху по странам вселенный, яко крылатии орли прелетаху пустыни многие, ищуще себе места на селение; и во многих местех почивающе и мечюще их, и нигде же не обретоша себе селения. 14 лет пустыя места и страны обхождаху, дондеже дошедша езера некоего великого, Моиска зовомаго, последи же Ирмер проименовася во имя сестры их Ирмеры. Тогда волхвование повеле им наследником места того быти. И старейший Словен с родом своим и со всеми, иже под рукою его, седе на реце, зовомой тогда Мутная, последи же Волхов проименовася во имя старейшаго сына Словенова, Волхова зовома.
Лета 3113 великий князь Словен поставиша град и именоваша его по имени своем Словенеск, иже ныне зовется Великий Новград, от устия великого езера Ильмера по реце Волхову полтретья
поприща. И от того времени новопришельцы скифы начаша именоватися словяня, и реку некую, во Ильмерь впадшую, прозваша во имя жены Словеновы Шелони, во имя же меньшаго сына Словенова Волховца проименоваша Оборотню протоку, иже течет из великия реки Волхова и паки обращается в него, больший же сын Словенов Волхов бесоугодннк и чародей лют бысть тогда и бесовским
ухищрением мечты творя многии, и преобразуйся во образ лютаго зверя крокодила, и залегоше в реце Волхове путь водный и непокаряющихся ему овых пожираше, овых же опровержаше и потопляше. Сего ради людие тогда невегласи окаяннаго того богом нарицаху и Грома его или Перуна нарекоша; и белоруским бо языком гром Перун имянуется. Постави же он, окаянный чародей, нощных ради мечтаний градок мал на месте некоем, зовома Перыня, иде же и кумир Перун стояше. И баснословят о сем волхве невегласи, глаголюще в боги его, окояннаго, предтворяюще, истинно же о сем,
окаянном волхве, испытно, яко зле разбиен бысть и удавлен от бесов в реце Волхове. И мечтанием бесовским окоянное его тело несено бысть вверх по оной реце Волхове и извержено на берег против Волховнаго городка, идеже ныне зовется Перыня; и со многим плачем ту от невеглас погребен бысть окаянный с великою тризною поганскою, и могилу насыпаше на нем вельми высоку, яко же обычай есть поганым. И по трех днех окаяннаго того тризнища проседеся земля и пожре мертвое тело крокодилово, и могила его проседеся с ним во дно адово, иже и доныне, яко же глаголют, знак ямы тоя не наполнится. Другий же сын Словенов Малый Волховец живяше с отцом своим во граде своем Великом Словенце. И родился Волховцу сын Жилотуг. И протока проименовася во имя его Жилотуг. В ней же утопе еще детесксый. Другий же сын Словенов Рус вселися на месте некоем разстоянием от Словенска Великаго, яко стадий 50, у Соленого Студенца созда град между двемя рекама и нарече его во свое имя Руса. Реку же, ту сущую едину, прозва во имя жены своей Ипорусии, другую же реку проименова во имя дщери своей Полисты. И иныи градки многии Словен и Рус поставиша и нарицаху их во имена князей своих Словены и Русии. От начала света до потопа лет 2242. От потопа до разделения язык 530 лет. От разделения язык до начала Великого Словенска,иже ныне Великий Новград, лет 341. И живяху между собою Словен и Рус в любви велицей. И завладеша тамошних краев многими странами. По них же сынове их и внуцы княжаху по коленом своим и налезоша багатства много мечем своим и луком, и обладаша же и северными странами и по всему Поморию, даже и до предел Ледовитаго моря и окрест желтовидных вод и зеленовидных и по великим рекам Печери и Выми и за высокими и непроходными горами во стране, рекомая Скир, по великой реке Оби и до устия Беловодныя воды, ея же вода бела, како млеко, тамо беруще дорогою ценою звери, рекомаго дынки, сииречь соболи. Хождаху же и на египетцкия страны воевати и многое храбрство показующе во иеросалимских странах и варварских, велий страх от сих належаше. Начальницы же тогда во словянех и русех князи беша, им же имена: 1 Великосан, 2 Асан, 3 Авесхасан,кии же бяху храбрством и мудростию многих превозшедше.
Полное собрание русских летописей. Том 31. Летописцы последней четверти XVII в. 1-е изд. М.: Наука, 1968. 263 с.
http://www.twirpx.com/file/948424/

По мнозЪхъ же времЪнах сЪли суть Словене обаполъ Дуная, гдЪ есть нынЪ Угорскаа земля и Болгарьскаа. И отъ тЪхъ Словенъ разидошася по земли, и на которомъ мЪстЪ сЬдоша, отъ того и имя собЪ нарекоша: сЪдоша на pЪцЪ MopaвЪ и нарекошася Маравляне, а друзiи нарекошася Чеси, а инiи Хорвати БЪлыи, инiи Сербiи, инiи Хорутане, a инiи Дунаи. Волохомъ же нашедшимъ на Дунайскiа Словены, и сЪдшимъ имъ въ нихъ и насилующимъ имъ, Словене же пришедше сЪдоша овiи на ВислЪ рЪцЪ и прозвашася Ляхове, а инiи отъ тЬхъ Ляховъ прозвашася Поляне, Ляхове же друзiи Лутици, инiи Мазовшане, инiи Поморяне. Тако же и тiи Словене пришедше сЪдоша по Днепру, н нарекошася Поляне, а друзiи Древляне, зане сЪдоша въ лЪсехъ; а инiи сЪдоша межу Припетью и Двиною, и нарекошася Дреговичи; а инiи ПолочанЪ, рЪки ради Полоты, яже въ Двину течетъ. СловенЪ же пришедше съ Дуная сЪдоша около езера Илмеря, и нарекошася своимъ именемъ, и създаша градъ, и нарекоша ие Новъгородъ, и посадиша старЪйшину Гостомысла; а друзiи сЪдоша по ДеснЪ и по СемЪ и по СулЪ, и нарекошася СЪвера. И тако разыдЪся Словеньскiй языкъ; тЪмъ же и грамота прозвася Словеньскаа.
Полное собрание русских летописей. Том 09. Летописный сборник, именуемый Патриаршей или Никоновской летописью. 2000. 277с.
http://www.twirpx.com/file/340170/

 Отправлено: 04.09.15 10:48. Заголовок: Белоцерковский Униве..

Белоцерковский Универсал Богдана Хмельницкого
***
Умопримечание Н.А. Маркевича (Том.5. с.36-37): Том 1. с.175–186. Универсал Белоцерковский Хмельницкого - Слово в слово взят мною из: Летописи Фроловской, и Конисского. Я их сличал: первый список очень верен и почти того времени; второй от него не отдаляется ни на одно слово, но наполнен грубыми ошибками в языке, которого, кажется, не знал перепищик.
Подробности битвы Желтоводской и Корсунской весьма любопытны; оне, кажется, переданы очевидцем. Между прочим вот краткая речь Хмельницкого к Козакам пред битвой на Желтых водах: Се же видЪ ХмЪльницкий, радъ бяше зЪло, и начать утверждати, глаголя: Братiя и молодцы! Се прiиде время, прiимите оружiе и щитъ вЪры, имущи помощника Бога; не устрашитеся гордостной Лядской силы, не убойтеся свирЪпства их, ни страшилищъ отъ кожей лятпардовыхъ и перструсевыхъ устроенныхъ. Помяните прежде бывших воиновъ украинскихъ, яже аще еще и невЪрны бяху, но мужествомъ своимъ вси страны обношаху страхомъ. Тогожъ древа вЪтви есте и храбрихъ воиновъ сынове, покажите мужество, вамъ напишу во вЪки славу, а надежда на Бога не постыдить вы!

а самъ ХмЪльницкiй, оставя въ КаменцЪ сильный гарнизонъ, пошелъ срединою Малороссiiи, остановился при БЪлой церквЪ, и разослалъ повсюду слЪдующий универсалъ:
Зиновiй Богданъ ХмЪльницкiй, Гетманъ славнаго войска Реестроваго, Запорожскаго, и всего по oбЪимъ сторонам ДнЪпра, сущей Украйны Малороссiйской!
Вамъ всЪмъ Малороссiскимъ, по обЪимъ сторонамъ рЪки ДнЪпра, шляхетнымъ и посполитнымъ, большаго и меньшаго чина людемъ, а особливо шляхетноурожденнымъ козакамъ и всей братiи нaшей, симъ универсаломъ нашимъ ознаймуемъ:
Ижъ не безъ причинъ слушныхъ мусылысьмо зачаты войну и подняты opyжie наше на Поляковъ, черезъ которое що ся, при всесильной помощи Божеской на Жолтой води Апреля 8, а потомъ подъ Каменцемъ Мая 16, надъ ними Поляками стало, и то всимъ вамъ уже совершенно видимо. Теперъ-же, по двоихъ надъ Поляками неровныхъ битвахъ нашихъ, скоро получили вЪдомо, же оны тымъ нещастiемъ своимъ разгниваны и разъярены будучи, не только сами Панове и Княжата около Выслы и за Выслою многiе на насъ стягаютъ и совокупляютъ войски; але и самого Найяснiйшаго Короля своего Владислава, Пана нашего милостивого, и отца ласкового, на насъ же подмовляють и возбуждають, абы зо всими сылами своими пришедши въ Украину нашу Малороссiйскую, огнемъ и мечемъ насъ завоевали, и мешканье наше сплюндровавши, разориты и въ прахъ и пепелъ обернуты, а самыхъ выбиты, другихъ же въ немилосердную неволю забраты, и на иншiи далечайшiи за Выслою миста выпровадивши, славу нашу, не только въ частя свЪта Европейскаго прославленную, но и въ облеглыхъ за Моремъ Чорнымъ странахъ Азiатских довольно народомъ тамошнимъ вЪдомую, моглы испраздныты и поглотыты. Постановылысьмо въ намЪреннiи нашемъ не протывъ Короля Пана нашего милостиваго, но протывъ Поляковъ гордыхъ, за ни защо мiючихъ Его Королевско-высокоповажныя привилегiи намъ козакамъ и всЪмъ обще Малороссiянамъ данные права и вольности наши древнiя при насъ заховуючiе и укрипляю мужественным и небоязненнымъ при помощи Божiей стянуты сердцемъ и оружiемъ. Для чего притянувши отъ Каменецка и станувши обозомъ нашимъ войсковымъ тутъ подъ БЪлою церковью, пишемъ до васъ сей Универсалъ, чрезъ который созываючи и заохочуючи васъ всЪхъ Малороссiянъ братiю нашу до компанiи военной. А тое прекладуемъ и извЪствуемъ, ижъ они Поляки ведлугъ ихъ-же Кроникаровъ Польскихъ свидЪтельства отъ насъ Савроматовъ и Руссовъ уродившись, изшедши и заедино съ початку съ самовластною братiею нашею Савроматами и Руссами бувши, а не сытой славы и богатства душевреднаго себЪ ищучи отъ сопребыванiя съ предками нашими древнихъ оныхъ вЪковъ, отдЪлилось и иное именованiе, еже есть Ляхи и Поляки, себе учинивши и за Выслу заволокшися на чужихъ грунтахъ и земляхъ, тамъ между знаменитыми реками, между Одрою и Выслою засЪли! Многимъ околичнымъ землямъ и Панствамъ НЪмецкимъ и инымъ западнымъ и полуночнымъ сошкодывши и державы ихъ съ людскими населенiями звоевавши и разбойническимъ образомъ прошлыхъ оныхъ древнихъ вЪковъ утрутавши и укравши себЪ завладЪли. Потомъ за прошествiемъ многихъ временъ, въ селенiяхъ своихъ по надъ Выслою, въ пространныхъ тамошнихъ чуждыхъ земляхъ расплодывшись и умножившися, а прореченными людскими шкодами и издырствами недовольны будучи, повстали напрасно и безсовестно, якоже иногда Каинъ на Авеля, на Руссовъ, альбо Савроматовъ, властную съ древности природную братiю свою, и за

предводительствомъ Короля своего Казимiра Великаго, уже имъ сего имени III, року отъ Рождества Христова 1333 альбо 1339, звлаща умалывшимся и оскудЪвшимъ тогда Кiевскимъ и Острожскимъ и инымъ истиннымъ Русскимъ Княземъ нашимъ, завоевавши ихъ своей несытости, привлащалы и подчинылы истинныя съ древнихъ вЪковъ земли и провинцiи Сарматскiя, альбо Козацкiя наши. Русскiя отъ Подоля Волыня и Волохъ до самаго Выльня и Смоленска, довгыя и обширныя границы свои имущiя; а именно: Киевскую, Галицкую, Львовскую, Хелмскую, Бельзскую, Подольскую, Волынскую, Премышльскую, Мстиславскую, Витебскую и Полоцкую, и не только въ упомянутыхъ земляхъ и провинцiяхъ нашихъ Русскихъ славное имя наше Козацкое изпразднылы, але що найгирше и найжалостiйше, всихъ оныхъ братiю нашу Роксоляновъ въ невольническое подданское ярмо, отъ виры отеческiя православныя, душеспасительныя Грекороссiйскiя отторгнулы и до пагубной Унiи и Римскаго заблужденiя сылою, гвалтомъ и многими надъ совистью Христа некою мученiями и тыранствомъ привлекли и приневолили всихъ первыхъ Князей и Королей своихъ Польскихъ, благонолучiе наше хранившихъ и утвердившихъ, привиллегiи и Мондаты презрЪвши, уничтоживши и цале протывъ полытыки Шляхетства и доброй совести ихъ сказывалы……(с.175-178)

…А еслы Король, ижъ есть войску всёму глава, самъ въ войску Польскомъ протывЪ насъ не пойдеть, то мы Пановъ Польскихъ и ихъ много собраннаго войска яко тила, альбо ока безъ главнаго ни мнiйше устрашитыся нехотилы. Бо еслы ветхый Рымъ, иже всихъ Европейскихъ градовъ матерію нарещися можеть, многими паньствами и монархіямы владивый и о шесты стахъ чотыридесяты и пяты тысячь войска гордывыйся, зъ давнихъ оныхъ виковъ далеко меньшихъ протывъ помянутой воинственной силы Рымской Валечныхъ Руссовъ съ Россіи, отъ поморія Балтыйского альбо Нимецького собранныхъ, за предводительствомъ Князя ихъ, и iонъ бувъ взятый и чотырнадцать литъ обладаемый: то намъ теперь Кштальтомъ оныхъ древнихъ Руссовъ, предковъ нашыхъ, кто можеть возбраныти дильносты и уменшыти отваги Лыцарской? Що вамъ братіи нашой обще велелъ предложившы и до разсужденія здраваго подавши, оспихъ вашъ гъ намъ въ обозъ, подъ Билую Церковь прылижно и пылно жыдаемъ и имъ же зычымъ отъ Господа Бога здоровья и благополучнаго увсiому узнаты поваженія!
Данъ въ обози нашому подъ Билою церквью, року1648, мисяца Маія 28 дня (с.185-186)
Мы не смЪли потомкамъ ХмЪльницкаго предложить слова нашего Гетмана на его языкЪ; покланяясь мысли генiя, мы слепо списывали эту речь, исполненную политики, отваги и краснорЪчiя. Здесь проявляется вся дальновидность спасителя Украйны, все умЪнье властвовать надъ умами пылкими и благородными народа и войска, почитавшихъ его Булавою Гетманскою.
Перевод какъ этого манифеста, такъ и всего того, что находится въ сей Исторiи на языкЪ Малороссiйскомъ, помЪщен въ придоженiяхъ.
Н.А. Маркевич. История Малороссии. Том 01. М.: Издание книгопродавца О.И. Хрусталева, Москва, в типографии Августа Семена, при Императорской Медико-Хирургической Академии, 1842. 401с. Белоцерковский Универсал Богдана Хмельницкого. с.175-186
http://www.twirpx.com/file/1242875/
Н.А. Маркевич. История Малороссии. Том 5. Примечания. 1842. 342c. Перевод: Белоцерковский Универсал Богдана Хмельницкого. с.236-245
http://www.twirpx.com/file/1242877/
Одоакр. Конец Западной Римской Империи
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_502.htm

 Отправлено: 29.10.15 09:37. Заголовок: Семья Гостомысла htt..

Семья Гостомысла

О повелЪнii ОскълъдовЪ по преставлЪнiю кънязя словЪнъскаго Гардъмунда въ лЪто 6368 а дЪда Ъго iже наречЪнъ въ словЪнЪхъ яко Гостъмыслъ
ВЪлiй хаканъ роусъкъ Нiколай а наречЪнъ Оскълодъ се въторiцью въдаяшЪ въ обiтель печЪръскыя родословiе колЪна кънязя словЪнъскаго а дЪда Ъго же Гардъмунда iже преставiся въ лЪто же 6368 въ ХълмъгардЪ въ СловЪнЪхъ а повелЪ мънiхъмъ печЪръскiмъ iже суть вiвлiфарii бълагъ завiтъкъ о сЪмъ творiтi а лЪта вiтанiя кънязЪй словЪнъскихъ а дЪянiя ихъ же въ харатiяхъ правiтi а въ iстiнЪ сътъворiтi от зачала рода словЪнъскаго аже по преставлЪнiю ГардъмундовЪ а съ дърЪвлiямi харатЪямi съвъкоупiтi А сь въдано въ обiтЪль печЪръскiя аже въ КыевЪ въ лЪто 6368 афiрь 27 дъня А сь прiялъ мЪзiнъ хартофiлаксъ Нiкосъ суть пiсьць а iеромънiхъ въ обiтЪлi печЪръскiя…
…Кънязь же Оскълодъ сiмъ повЪдашЪ о преставлЪнii дЪда Ъго бълагаго Гостъмысля а поча сълезiтi по нь а просящЪ мънiхы печЪръскiя за нЪ…
О повелении Аскольда в год 860-й от РХ по поводу кончины князя словенского Гардмунда, он же дед его Гостомысл
Великий каган русский Николай, нареченный Аскольдом, вторично отдает в Печерскую обитель родословие колена князя словенского и деда его Гардмунда, который умер в год 860-Й от РХ в Хольмгарде Словенском, и повелевает монахам печерским, которые работают над книгами и рукописями, подготовить добрый свиток о родословиях князей словенских и их деяниях и сверить с древними рукописями от начала рода словенского. Это родословие отдано в обитель Печерскую, которая в Киеве, в год 860-й от РХ, октября 27-го дня, а принял его младший библиотекарь Никос, писец и иеромонах в Печерской обители.
…Князь же Аскольд этим рассказал о кончине деда его, доброго князя Гостомысла, и стал рыдать по нем, и просил печерских монахов так…(далее текст утрачен - примеч. составителя)
Будинский изборник IX-XIV вв.: Арамейская Библия и Аскольдова летопись: (текст, перевод, комментарии, статьи). Под общей редакцией академика Ю.К. Бегунова. Санкт-Петербург. Из-во Искусство России, 2013. 550с.
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_476.htm
О пришествии словенских племен на Север
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_482.htm
Семья Гостомысла
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_503.htm

 Отправлено: 30.10.15 08:03. Заголовок: Семья Гостомысла ***..

Семья Гостомысла
***
Старик с веселою душой
Благословляет славянина:
Да сохранят тебя Перун,
Родитель бури, царь полнощный,
И Световид, и Ладо мощный;
Будь здрав до гроба, долго юн,
Да встретит юная супруга
Тебя в веселье и слезах,
Да выпьешь мед из чаши друга,
А недруга низринешь в прах.
- А.С. Пушкин. Из неоконченной поэмы Вадим. 1822

СЪмiя ГостомысловЪ
По прЪставлЪнiю же БурiсъвальдовЪ осташася чада Ъго Гардъмундъ а Радъмундъ а роды iхъ словЪнъскiя на прЪдЪлахъ iхъ Русi СловЪнъской же аже прострiся от ЪзЪрi Варяжьско а до IръмЪрi а далЪ до БяръмiЪ аже на ръцЪ Коуманi а от Ладыжiя аже до БЪлЪЪзЪрЪ А сь iхъ же прЪдЪлы…
Въ лЪто 6308 пояша кънязъ вЪлiй словЪнъской Гардъмундъ iже Гостъмыслъ наречЪнъ от рода нуръманъ яко нЪтiю Улафову пълъняньку НьЪрунъ А родi Ъмоу съвараха Сiгурда А въторiцЪю родi Туръвалда А послЪжьдЪ мЪзiна Гунънара же родi
Въ лЪто 6310 пояша мЪзiнъ братаръ Гостомысловъ iже Радьмундъ а наречЪнъ Родомыслъ словЪньку

Нежьдану аже родi Будiгоста а дъщЪръ же ОлЪву
Въ лЪто же 6312 пояша Гостъмыслъ въдругые въ жЪно словЪнъку же Руяну аже съ отока РюгЪнЪ iдЪ вiтаЪ прiснь ГостъмысловЪ суть варязЪ-ругЪнЪ А сь Руяна родi же дъщЪрi Радуну а Умiлу а мЪзiна Ларъса въ лЪто же 6317
Аже въ лЪто 6317 пояша Гостъмыслъ въ трЪтiе жЪны Софiю пълънянъку от гърЪцi аже родi Ъему дъчi мЪзiну Русълаву а наречЪна яко Славуна
Въ лЪто 6330 Сiгуръдъ сутъ съварахъ Гостъмыслъвъ пояша дъщЪрь сътрыЪву ОлЪву аже родi Ъмоу сына Айскалъда iже вънучЪ пьръвъ Гостъмыслъвъ А наречЪнъ Оскълодъ в словЪнЪхъ
Въ тоЪ же лЪто 6330 поiдi Радуна за Туръслава iже ТорiслЪйфъ суть кънязя от поморянъ iже варязЪ-прусi а вiтающЪ на мЪжЪхъ съ Данъмаркъмъ А родi сына Вадъмунда iже наречЪнъ Вадiмiъ суть вънучЪ въторый Гостомыслъвъ СiцЪ Айскалдъ а Вадъмундъ сутъ вънучЪ старЪйшiе ГостомысловЪ
Въ лЪто 6334 пояша дъщЪрь Умiлу ГостомысловЪ вЪлiй кънязъ Халдълавъ iже Годiславъ от ободърiтЪ iже варязi-русь бо сущi от колЪна Руса СiвЪръца А оувЪдi сь Умiлу за морЪ въ гърадъ МекЪлъ iже оу ободърiтЪхъ А вЪны прЪвЪлiкъ въдаяшЪ Гостомыслу А сънастiе а лодiе а анъкiры а сЪкоры аркудЪсъвЪ а аръмЪлiны а алатосъ А камЪнiЪ дърагыя дъщЪрЪй Гостомысловыхъ дъля А афiсъхы же вiнъныя а варелакы ратъныя же А рядъ на вьсь вЪкы сътъворi съ Русью
А родi Умiла въ ободърiтЪхъ трiехъ сынъвъ а вънучЪй сърЪдънiхъ же ГостомысловЪхъ А едiнъ РОдрiгъ А въторъ СiгънЪтръ А трiетiй Торъвардъръ А онЪ же чада ГодiславовЪ iже вiтанiе iхъ въ ободърiтЪхъ въ МекЪлЪ оу варязi-русi бо от Руса СiвЪръцЪ iхъ зачяло А бяхутъ въ сь МекЪлЪ до възъмужанiя оу отня Годъслава
Семья Гостомысла
После смерти Бурисвальда остались дети его Гостомысл и Радомысл и роды их словенские в пределах Руси Словенской, которая простерлась от Варяжского озера и до Ильменя, и дальше до Биармии, до реки Кумани, и от Ладоги до Белоозера, и это есть границы их…
В год 800-й женился великий князь словенский Гостомысл на племяннице Улофа полонянке Ньёруне, и родила она ему первенца Сигурда, а во второй раз родила Турвальда и потом младшего Гуннара родила.
В год 802-й женился младший брат Гостомысла, то есть Радомысл, на словенке Неждане, которая родила ему Будигоста и дочь Олеву.
В год 804-й женился Гостомысл вторым браком на словенке Руяне, которую привез с острова Рюген, где живут его родственники, варяги-ругены, и Руяна родила ему дочерей Радуну и Умилу и маленького Ларса в год 809-й.
В год же 809-й в третий раз женился Гостомысл на греческой полонянке Софье, и родила она ему дочь младшую Руславу, она же Славуна.
В год 822-й женился первенец Гостомысла Сигурд на Олене, своей двоюродной сестре, дочери его дяди Радомысла, и родила ему Олева сына Айскальда, нареченного у словен Аскольдом, это был первый внук Гостомысла.
В тот же год 822-й вышла Радуна замуж за Турислава, он же Торислейф, князь поморянский из рода варягов-пруссов, которые живут на границе с Данией, и родила она сына Вадимунда, нареченного Вадимиром, это второй внук Гостомысла. Так, Айскальд и Вадимунд - это старшие внуки князя Гостомысла.
В год 826-й женился великий князь Хальдлав, который наречен Годславом; он - из племени ободритов, которых называют варягами-русами, потому что ведут они свой род от колена Руса Сиверца. И увез (Годслав) Умилу, среднюю дочь Гостомысла, за море, в город Мекел, к ободритам, и дал выкуп огромный за невесту Гостомыслу: и снасти, и лодки, и якоря, и шкуры медвежьи, и пушнину, и соль, и камни драгоценные для дочерей Гостомысла, и кувшины с вином, и бочки винные, и заключил вечный мир с Русью…
И родила Умила у ободритов трех сыновей, а внуков средних Гостомысловых: первый Родериг, а второй Сигнётр, а третий Торвардр, и они от Годслава, и жизнь их проходила в Мекеле-граде, у ободритов, которые есть варяги-русы, ибо от Руса Сиверца их начало, и жили они у отца своего Годслава до своего возмужания…
Будинский изборник IX-XIV вв.: Арамейская Библия и Аскольдова летопись: (текст, перевод, комментарии, статьи). Под общей редакцией академика Ю.К. Бегунова. Санкт-Петербург. Из-во Искусство России, 2013. 550с.
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_476.htm
О пришествии словенских племен на Север
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_482.htm
Семья Гостомысла
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_503.htm

 Отправлено: 02.11.15 11:08. Заголовок: Семья Гостомысла htt..

Семья Гостомысла

Въ тоЪ же лЪта 6334 печялi а кара Господъня прiгърядЪ абiе роду ГостомысловЪ за гърЪхы Ъго же а отче Бурiсълава а дЪда Ъго же БъранiслЪйфа за хыщЪнiе хърамЪвъ хрiстiанъскiя на СурожЪ а ЭгiнЪ а АмастрiдЪ а КърчЪвЪ А поточЪнiе хрiстiанъскыя чьловЪкы А оуязъвлЪнiе невiнъныхъ же гърЪцi А постiгънЪ печалЪ а нужьдЪ вЪлii кънязя Гардъмунда а вьсь родъ словЪнЪскъ сiце въ ЪзЪрЪ Варяжьскъмъ погiбоша вьсЪ чада мужьскъ чiна рода ГостомысловЪ от нуръманъ же ГунулъфовЪ сутъ съвараха Оллфова iже Ульфъ суть ярълъ вiкЪнъгъвъ iже сущi на СiгъвiетунЪ
…Сiце дъружiна СiгурдовЪ а оутопълЪ въ морЪ А разъметаша лодii iхъ нЪрою кърЪпъкъ бо къмЪтi немощЪнЪ от бъранi съ Гунулъфъмъ…А хыщьнъ нуръманЪ Ъго iже суть вiкЪнъгЪ яко вълъцы алъчьныя…А сыны чьтырЪ ГостъмысловЪ а не съмогълЪ доiтi къ бърЪзЪ а отдаа жiвотъ своi за Русi СловЪнъскую А быстi печалi вЪлiя на Альдожiе а въ ХълмъгардЪ А поча людiе сълезiтi по нiмъ же iже сущi въ родЪ словЪнъскъмъ А Сiгуръдъ моужь дъбъръ 25 годiнъ вiтанiя А остаа чадо едiно сiро А сь Айскалъдъ отрочЪ трiехъ лЪта А Торъвалдъ къраснъ моужь 23 годiнъ А Гунънаръ 20 годiнъ вiтанiя А мЪзiнъ Ларсъ юнЪць вьсь 17 годiнъ вiтанiя Сь печаль а горЪ вЪлiе постiгънЪ родъ Гостомыслъвъ а плЪмя словЪнъскоЪ
…А сътворiша трiзъну вЪлiю Гостомыслъ по чадамъ своя а воямъ же А къляшЪ Гунулъфу отмъщЪнiе възъдаа А завЪща вьсь родъ Ъго iзънiчьтожiтi А съгоубiтi яко прiспЪ годiна Ъго же
В тот же год 826-й от РХ внезапно пришла печаль и кара от Господа роду Гостомысла за его грехи и грехи отца Бурисвальда и его деда Бранислейфа за разграбление христианских храмов на Суроже и на Эгине, и в Амастриде и Корчеве и ограбление христиан и убийство невинных греков; и постигли печаль и великая беда князя Гардмунда и весь род словенский: в озере Варяжском погибли все дети мужского пола рода Гостомысла от рук норманнов Гунульфа, первенца Улофа, конунга викингов, которые живут в Сигтуне (древняя столица Швеции, в 60 километрах от Стокгольма, около аэропорта Арланда)…
…Дружина Сигурда утонула в море, когда разметало их ладьи сильной волной (нЪрою кърЪпъкъ), а воины (къмЪтi) были ранены в сражении с Гунульфом…и хищными, как голодные волки, норманнам» его;…и четыре сына Гостомысла не смогли добраться до берега и отдали жизни свои за Русь Словенскую, и была великая печаль на Ладожье и в Хольмгарде, и начали люда рыдать по ним, по ушедшему из жизни 25-летнему Сигурду, мужу доброму, у которого остался сын единственный, осиротевший Аскольд, отрок трех лет, и по 23-летнему Торвальду, красавцу-мужчине, и по 20-летнему Гуннару, и по младшему Ларсу, совсем юноше 17 лет, и эта печаль и это великое горе постигли род Гостомысла и племя словенское…
И сотворил великую тризну Гостомысл по сынам своим и воинам, и поклялся воздать Гунульфу отмщение, и завещал уничтожить и погубить весь его род, когда придет тому время…
Будинский изборник IX-XIV вв.: Арамейская Библия и Аскольдова летопись: (текст, перевод, комментарии, статьи). Под общей редакцией академика Ю.К. Бегунова. Санкт-Петербург. Из-во Искусство России, 2013. 550с.
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_476.htm
О пришествии словенских племен на Север
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_482.htm
Семья Гостомысла
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_503.htm

 Отправлено: 03.11.15 08:13. Заголовок: Семья Гостомысла Въ ..

Семья Гостомысла
Въ лЪто же 6336 поiде Русълава аже Славуна сь мЪзiна дъщЪрь Гостомыслова аже от гърькынi за Будiгоста сыновъца Гостомыслова а родi Iзъбора а Iнара а дъщЪрь РусъгЪрту аже Росiца наречЪна дЪдомъ Гостомыслъмъ бо възълюблЪна вънучя Ъго
…А сiцЪ бысть родiся оу Гостомысла осьмь вънучЪй на радЪнiе дЪду а роду Ъго же А речЪ кънязь Гостъмыслъ яко нЪкълi Богъ отяшЪ сыновъ чьтърЪхъ за гърЪхы А възъратi осьмь вънучЪй радi служЪнiя Ъго роду словЪнъскому же а Русi едiной

Въ лЪто 6344 бысть мъразъ вЪлiй А iзъпълъчiся рать крЪпка а воi мъногы словЪнъскыя А поiдутъ съ Гардъмундъмъ на нурманЪ ГунулъфовЪ А въкоупЪ поiдоста братъръ мЪзiнъ Радъмундъ а съ дъружiною А от Мъзiслава такожьдЪ воi русiчЪ А поiдутъ по гълътi чьрЪзъ морЪ Варяжьско А прiiдоста вънЪзаапу Гунулъфу на Сiгъвiетунъ Абысть сЪща вЪлiя а страшьна А рускы воi мъногая нурманЪ iзънiчьтожа а оуязъвi яръла Гунулъфа А от забъронЪ събросаа Ъго на голъть а въ пЪлынь А iзътопълъ Гунулъфъ въ омутЪхъ...А мъногы вiкЪнъгЪ Ъго же съ оружьемъ iзътопълЪ такожьдЪ въ пЪлыняхъ подъ голътiю
...МЪзiнъ же адЪльфii Радъмундъ оумЪрлъ въ тоЪ же лЪто 6334 от язъвъ вЪлiiхъ аже обрЪтоша въ бъранi съ Гунулъфъмъ А осташася едiнъ Гостомыслъ iже старЪйшiй кънязь словЪньскiй
В год 828-й пошла Руслава, или Славуна, младшая дочь Гостомысла, рожденная гречанкой, за Будигоста, племянника Гостомысла, и родила Избора, и Инара, и дочь Русгердь, которая ее дедом Гостомыслом наречена Росицей, ибо она любимая внучка его…
…И так было: родились у Гостомысла восемь внуков на радость деду и роду его, и говорил князь Гостомысл, что некогда Бог отнял четырех сыновей за его грехи и вернул ему восемь внуков ради служения его роду словенскому и Руси единой…
В год 836-й был сильный мороз, но подготовилась рать могучая, и пошли воины словенские с Гостомыслом на норманнов Гунульфа, и вместе с Гостомыслом пошел его младший брат Радомысл со своей дружиной, и от Мезислава тоже воины-русичи пошли; и по льду через Варяжское море пришли они вскоре в Сигтуну, к Гунульфу, и была сеча великая и страшная, и русские воины многих норманнов уничтожили, и убили ярла Гунульфа, и сбросили его с заборола на лед, и он упал в полынью, и утонул Гунульф в омуте…, и многие его викинги с оружием утонули подо льдом в полыньях…
…Младший брат Радмунд умер в том же году 836-м от тяжелых ран, которые получил в бою с Гунульфом, и остался один Гостомысл, старейший князь словенский…
Будинский изборник IX-XIV вв.: Арамейская Библия и Аскольдова летопись: (текст, перевод, комментарии, статьи). Под общей редакцией академика Ю.К. Бегунова. Санкт-Петербург. Из-во Искусство России, 2013. 550с.
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_476.htm
О пришествии словенских племен на Север
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_482.htm
Семья Гостомысла
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_503.htm

 Отправлено: 05.11.15 08:02. Заголовок: Семья Гостомысла Въ ..

Семья Гостомысла
Въ лЪто 6350 поiдЪ Оскълодъ съ дружiною къ Олъдiру Кыеву бо Олъдiръ просящЪ Гостомыслю о пособълЪнii же бъранi дъля съ ЦарЪгърадъмъ бо гърЪцi гъстЪхъ хыщютъ от Ръсi а пагубЪ iа оучiнiа гъраблълЪнiе торъжъчЪ словЪнЪскъ
Въ лЪто 6351 пояша Осколодъ дъщЪрь мЪзiну Олъдiрову Iулiанну А речЪ Олъдiръ аже сь Оскълодъ суть вънучЪ Гардъмунъдъвъ аже мънЪ яко сынъ названъ а наслЪдънiкъ А дЪдъ Ъго суть подъроугъ мънЪ а русъмъ а Кыеву
Въ лЪто же 6351 родi Iулiанна БорЪслава суть сварахъ Оскълодъвъ а вънучЪ Олъдiру а правънучЪ Гостомыслу
Въ лЪто 6352 оумЪрлъ кънязь Турiславъ на Поморii суть отчЪ Вадъмунъдъвъ а моужь Радуны
Въ лЪто 6354 възъратiся на Русь СловЪнъскую от варязЪй-прусi на вiтанiе отчЪму къровЪ Гостомыслову кънязь Вадъмундъ а матЪрь Ъго же Радуна А съ плачьмъ прiя дъчЪрь съ внукъъмъ кънязь Гостомыслъ

Бо вЪльмi любъ бяше кънязъ ТурiслЪйфъ отчЪ Вадiмiровъ а поiдЪ Вадiмiръ къняжiтi на ПълЪскъвъ по велЪнiю Гостомыслову
Въ лЪто 6356 родiся оу Вадiмiра дъщЪрь Людъмiла аже от словЪнъкi въ ПълЪсковЪ
Въ лЪто 6358 пояша РодЪрiгъ съварахъ Годъславъвъ iже въ МекЪлЪ Ефанду аже дъщЪръ IнегЪльдова iже суть кънязь варязЪй-ругЪнЪ iже от вЪнъда СiвЪрца яко вiталъ iзъдърЪвлЪ на отокЪ РуянЪ
Въ лЪто 6358 родiся оу СiгънЪтра iже въ МекЪлЪ съварахъ Халъгардъ iже вънучЪ Годъславъвъ а Гостомыслъвъ правънучЪ А наречЪнъ ХЪлъгъ А въ лЪто 6359 родiся Ульвъ iже наречЪнъ УлЪбъ
Въ лЪто 6359 родi Ефанъда РодЪрiгу iже въ МекЪлЪ оу варязi-русь дъщерь IнгiгЪрдь аже вЪльмi кърасьна отрокъвiца
Въ лЪто же 6359 родiся оу Айсбара от словЪнъкi съвараха Фъруяна iже правънучЪ Гостомыслъвъ а наречЪнъ Фрiанъдъръ
Въ лЪто 6360 пояша Эйнаръ сынъ Будiгостъвъ дъшЪрь IнегЪлъдову Астрiду аже суть варяжька съ отока Руянi
Въ лЪто 6362 родi Астрiда ВЪлЪмуда а наречЪнъ Элъмунъдъ съварахъ Эйнаръвъ
Въ лЪто 6363 родi Торъвардъръ iже въ МекЪлЪ сына КарЪла а послЪжьдЪ Роалда А се суть вънукi Годъславовы въ ОбодърiтЪхъ а правънучЪ ГостомысловЪ А онЪ же суть варязЪ-русЪ бо от старЪйшаго рода Руса СiвЪръца
В год 842-и пошел Аскольд с дружиной к Олдиру, в Киев, поскольку Олдир просил Гостомысла о помощи в борьбе с Царьградом, потому что греки грабят купцов из Руси и всякие пагубы им чинят, и разграбляют рынки словенские…
В год 843-й женился Аскольд на Юлиане, младшей дочери Олдира, и говорит Олдир, что - Аскольд этот пусть и внук Гостомысла, но мне он сын названый и наследник мой, а дед его друг и мне, и русам, и Киеву -.
В год же 843-й родила Юлиана Борислава, первенца Аскольда и внука Олдира, и правнука Гостомысла.
В год 844-й умер князь Турислав на Помории, отец Вадимунда и муж Радуны…
В год 846-й вернулись на Русь Словенскую из вотчины варягов-пруссов на проживание под отцовским кровом Гостомысла князь Вадимунд и мать его Радуна, и с рыданием принял дочь с внуком князь Гостомысл, потому как очень любил князя Турислава, отца Вадимунда, и пошел Вадимир княжить в Плесков по повелению Гостомысла…
В год 848-й родилась у Вадимира дочь Людмила от словенки в Плескове…
В год 850-й женился Родериг, первенец Годслава из Мекела на Ефанде, дочери Инегельда, князя варягов-ругенов, которые происходят от Венда Сиверца, что жил в древности на острове Рюген…
В год 850-й родился у Сигнётра из Мекела первенец Хальгард, внук Годслава, a правнук Гостомысла, и наречен Хельгом, а в год 851-й родился Ульв, он же Улеб…
В год 851-й родила Ефанда Родеригу, который проживал в Мекеле, у варягов-русов, дочь Ингигерду, очень красивую девочку…
В год 851-й родился у Айсбара от словенки первенец Фруян, правнук Гостомысла, нареченный Фриандром…
В год 852-й женился Эйнар, сын Будигоста, на Астрид, дочери Инегельда, варяжке с острова Рюген…
В год 855-й родила Астрид Велемуда, нареченного Эльмундом. первенца Эйнара…
В год 856-й родился у Торвардра из Мекела сын Карел, а потом родился Роалд, оба они внуки Годслава, князя ободритов, и правнуки Гостомысла, и все они варяги-русы, потому что происходят от старейшего в роде своем Руса Сиверца…
Будинский изборник IX-XIV вв.: Арамейская Библия и Аскольдова летопись: (текст, перевод, комментарии, статьи). Под общей редакцией академика Ю.К. Бегунова. Санкт-Петербург. Из-во Искусство России, 2013. 550с.
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_476.htm
О пришествии словенских племен на Север
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_482.htm
Семья Гостомысла
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_503.htm

 Отправлено: 06.11.15 08:22. Заголовок: Семья Гостомысла htt..

Семья Гостомысла

Въ лЪто 6365 прiiдЪ iзъза моря на Русь СловЪнъскую Ягунъ ярълъ от варязЪй-нурманъ съ роды а чада своя А съ къмЪтiю мъногы абы данi а мъзьду от СловЪнъ възъiматi сьмЪртi дъля отчЪ iхъ Гунулъфа а адЪлъфiя Озъмiка яко Коузьма наречЪнъ на Русi А iзъпълчiща на нь Вадiмiръ а сътрый Ъго же Будiгостъ а съ чада Iзъбъръмъ а Iнаръмъ А ратъ вЪлiя от СловЪнъ а РусiчЪ а МЪря а въiдуть насътрЪжь Нурманъмъ а къ Алъдожiе А бысть сЪща А побежЪ Ягунъ съ варязi въсъпятЪ на Възъморiе А Каяла оуязъвi рожьнъмъ А Рулава iмааше въпълънъ съ братiей А сь осташася въ СловЪнЪхъ съ бълагъмъ а съ родъмъ своя
Въ лЪто 6366 разъболЪся зЪло Гостомыслъ а сълъ поiдЪ от нь Годъславу къ ободърiтЪ iже суть варязЪ-русы дажь Абiе прiспЪ вънучЪ РодЪрiгу на Русь а кънязьмъ на ЛадожЪ ставiтi а съ родъмъ своя А харатiю даяшЪ о сЪмъ А Вадiмiру яко старЪйшЪму НовЪгърадЪ по Гостомыслу къняжiтi А Iзъбору iже Айсъбаръ на Iзъборъ стЪ бытi А Iнару на БЪлеЪзЪрЪ къняжiтi А старЪйшiй Осъкълодъ вiтаетъ съ родъмъ оу ОлъдiрЪ въ КiевЪ
Въ лЪто 6368 дъня 27 элулъ мiнiа прiiдЪ ноужьда вЪлiя на земълю СловЪнъскую Бо прЪставiся кънязь вЪлiй СловЪнъскiй Гардъмундъ iже наречЪнъ Гостомыслъ А языцы рускымi а словЪнъскiмi въсЪмо оплачьнъ А хълъмъ Ъго же на ВълътовЪ iже оу Хьлмъгарда А прiiдутъ на погребЪнiе вьсь прiсънъ Ъго А жена едiна Ъго Софiя А дъщЪрi Ъго Радуна а Русълава А сыновьць Ъго Будiгостъ А нЪтiя ОлЪва А вънучi Ъго старЪйшiя Осъкълодъ а Вадiмундъ А Iзъборъ а Эйнаръ а Росiца А правнучЪ Борiсълавъ iже Борiчь а мЪзiны отрочЪ

Людъмiла а Фрулавъ а ВЪлъмудъ сь прiснь аже вЪдалi кънязя въ вiтанiе Ъго а въ худостi а въ оуспЪнii Ъго же
А въсЪхъ лЪтъ Гостомысловыхъ бяше седъмъдесятЪ а седъмь А оуспЪхъ Гостъмыслъ къ четырьмъ сынамъ своiмъ же iже съгiнулi въ лЪто 6334 въ морЪ Варяжъскъмъ А вiталъ бЪзъ нiхъ же 34 годiны на Русi СловЪнъской А благая памятЪ Ъго на земълЪ СловЪнъской прЪбудЪтъ на векы
Въ лЪто 6369 оумЪрлъ отрочЪ Фъруянъ а наречЪнъ Фрiанъдъръ iже правънучЪ Гостомыслъвъ А хълъмъ Ъго на ВълътъвЪ
В год 857-й пришел из-за моря на Русь Словенскую Ягун, ярл варягов-норманнов, со своими родами и детьми, и с воинами многими, чтобы дани и платы от словен взимать за гибель их отца Гунульфа и брата Озьмика (Кузьмой наречен на Руси), но подготовились против них Вадимир и дядя его Будигост с сынами Избором и Инаром, и большое войско словенское и русское, и от мери вышло навстречу норманнам к Ладоге, и был бой, и побежали Ягун с варягами обратно на Взморье, а Каяла убили рожном, а Рулава взяли в плен с братьями, и они остались потом на Руси с добром и семьями своими…
В год 858-й очень сильно заболел Гостомысл и послал князь к Годславу, к ободритам, то есть к варягам-русам, посла с прошением, чтобы быстрее пришел внук Родериг на Русь со своей семьей для княжения на Ладоге, а Вадимиру как старшему в Новгороде после смерти Гостомысла княжить. А Избору княжить в Изборске, а Инару на Белоозере княжить, а самый старший, Аскольд, живет с семьей в Киеве, у Олдира…
В год 860-й от РХ, в день 27 июня месяца, пришло великое горе на землю Словенскую: умер великий князь словенский Гардмунд, нареченный на Руси Гостомыслом, и был он оплакан всеми людьми словенскими и русскими, и могила его есть на Влатовом поле, что у Хольмгарда, и пришли на его похороны все родственники и жена его София, и дочери его Радуна и Руслава, и племянник его Будигост, и племянница Олева и старшие его внуки Аскольд и Вадимунд, и Избор, и Эйнар, и Росица, и правнук Борислав, он же Борич, и младшие отроки Людмила, Фрулав, Вельмунд с родней - все, кто знал князя при жизни, и при его болезни, и при кончине его…
А всех лет Гостомысла было 77, и когда умер он, то пришел на том свете к своим четырем сыновьям, которые погибли в год 826-й от РХ в Варяжском море, и жил он без них 34 года на Руси Словенской, и добрая память о нем на земле Словенской сохранится навеки.
…В год 861-й умер отрок Фруян, нареченный Фриандром, правнук Гостомысла и могила его на Влатовом поле…
Будинский изборник IX-XIV вв.: Арамейская Библия и Аскольдова летопись: (текст, перевод, комментарии, статьи). Под общей редакцией академика Ю.К. Бегунова. Санкт-Петербург. Из-во Искусство России, 2013. 550с.
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_476.htm
О пришествии словенских племен на Север
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_482.htm
Семья Гостомысла
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_503.htm

 Отправлено: 09.11.15 08:26. Заголовок: Рюрикова Русь и путь..

Рюрикова Русь и путь ее

Огълава XII
Се Рурiкова Русь а сътЪзя Ъя
Запiсъкъ iзъ БудiнЪнькаго Iзъбърнiка о лЪтЪхъ мiнувъшiхъ аже от оуспЪнiя ГостомысловЪ а до оуспЪнiя ЯрославЪлЪго
Въ лЪто 6366 прiiдЪ от Гостомысла сълъ Годъславу на Полабiе А просящЪ Гостомысль дабы прiслатi болъщего вънука РудЪрiга на СловЪнЪхъ къняжЪнiя дъля на Ладожье А память въда сълъ Годъславу о наслЪдънiцi ГостомысловЪ на СловЪнЪхъ А Оскълоду бытi оу ПолянЪхъ занежЪ зятiй а сынЪ назъванъ Ольдiру А Вадiмiру бытi оу НовЪгърадЪ А РудЪрiгу бытi на Ладожье А Iзъбору бытi на IзъборъстЪ яко отчiна Ъ А Iнару бытi на БЪлеЪзЪрЪ а СiгънЪтръ съ Торвардъръмъ осташася на отчiнЪ Полабъской яко наслЪдънiцi ГодъславовЪ оу ОбодрiтЪхъ
Въ лЪто 6368 оумЪрлъ кънязь Русi СловЪнъской вЪлiй а бълагый Гостомыслъ А земъля въсплакася на вьсь Русi СловЪнъской А гърЪбiщЪ Ъго ЪсьтЪ на ВълатовЪ додънесь А зача къняжiтi оу НовЪгърадЪ кънязь Вадiмiръ а наречЪнъ оу варязЪй яко Вадiмундъ А онъ же суть старЪйшiй вънучЪ Гостомыслъвъ iже по завЪту дЪдовЪ прiiшЪдъ от ПлЪсковЪ
Въ лЪто 6369 оумЪрлъ Фруянъ отрочЪ едiнъ Iзъборъвъ а вънукъ Будiгостъвъ iже кънязь на ПлЪсковЪ А вiтанiя Ъго десятЪ годiнъ
Глава XII. Рюрикова Русь и путь ее
Записки из Будинского изборника о времени, прошедшем от кончины Гостомысла и до кончины Ярослава
В гол 858-й прибыл посол к Годславу на Полабие, с просьбой от Гостомысла, что-бы Годслав прислал своего старшего сына Родерига на Словенское княжение в Ладогу, и посол - память - отдал Годславу о наследниках Гостомысла на Словенской земле. А Аскольду велел быть у полян, потому что он зять и сын названый князю Олдиру, и Вадимиру велел быть в Новгороде как старшему внуку, и племяннику Будигосту велел быть в Плескове, и Родеригу велел быть в Ладоге, а Избору - в Изборске, так как это отчизна его. И Инару велел быть в Белоозере, а Сигнётр и Торвардр остаются на отчине Полабской как наследники князя Годслава у ободритов…
В год 860-й умер князь Руси Словенской великий и справедливый Гостомысл. И восплакала вся земля Словенская, и доныне есть могила Гостомысла на Волотовом поле. И начал княжить в Новгороде князь Вадимир, нареченный у варягов (пруссов) Вадимундом, так как он старший внук Гостомысла, который пришел по завещанию деда из Плескова.
В год 861-й умер отрок Фруян, единственный сын князя Избора и внук князя Будигоста, который княжил в Плескове, и было ему всего десять лет…
Будинский изборник IX-XIV вв.: Арамейская Библия и Аскольдова летопись: (текст, перевод, комментарии, статьи). Под общей редакцией академика Ю.К. Бегунова. Санкт-Петербург. Из-во Искусство России, 2013. 550с.
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_476.htm
Глава XII. Рюрикова Русь и путь ее
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_477.htm
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_478.htm
Рюрикова Русь и путь ее
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_504.htm

 Отправлено: 10.11.15 10:09. Заголовок: Рюрикова Русь и путь..

Рюрикова Русь и путь ее

Въ лЪто 6370 дъня 27 дiоскорi мiнЪя прiiдутъ на Русь СловЪнъскую по велЪнiю Годъслава въсЪ сыны Ъго же iже сьрЪдънiя вънучЪ Гостомысловы Iже РудЪрiгъ а наречЪнъ на Русi яко Рурiкъ А СiгънЪтръ а наречЪнъ яко СЪнЪусъ А Торъвардъръ а наречЪнъ Труворъ А iже съ нiмi прiiдутъ вьсь чада а роды iхъ а съ чадiю а съ прiсънiю А множьство вЪлiе А Ефанъда Рурiкова съ дъщЪрiю IнгiгЪрдiю а съ адЪлъфiемъ мЪзiнымъ ХЪлъгъмъ А съ нЪтiямi Карълъмъ а Халгардъмъ а Роалдъмъ iже чада СiгънЪтровЪ а ТорвалдовЪ А варяжькi суть жЪны iхъ же съ чагамы а съ къщЪямы А iная же чадь А сiдЪi а матЪры съ аръцыхы же а архЪлаi съ къмЪтiю а съ коустодiей А прiiдутъ больмЪ трiехъ тысящъ доушь съ мъногы съкаръбы iхъ же А се бяше нашЪстъвiе iстiнъноЪ на Русь СловЪнъскую
Въ лЪто же 6370 поiдЪ Людъмiла аже дъчi Вадiмундова за Ратъмiра суть съдъружьнiка Вадiмундова А онъ же кънязъ Вадiмiръ на Русi СловЪнъской наречЪнъ
Въ лЪто 6371 прiiдуть на Ладожье къ Рурiку iзъ за моря ешьтЪ а варязi-нурманЪ ГунълофовЪ насълЪдъкi мъщанiя дъля СловЪнамъ А прiiдутъ лЪстъно яко коустодiе къняжЪЪ А не въ малЪ А рать едiной тысячЪ бяшетъ А вънiдутъ въ блiжънii вЪсi въдълЪ ръцы Моутъной аже сущi А сiцЪ распрострiся сЪi варязЪ находънiкi по въсь Русi СловЪнъской А сiцЪ наста се Русь РурiковЪ…А зачало Ъя от Ладожiя iзыдЪте…
Въ лЪто же 6371 прiiдохъ къ НовЪгъраду а ПълЪскову от Чюдi Заволочiя а МЪрi нЪкiя дъва сътарьца iже вълхъвы А огъласi на торъжiщЪ чьловЪкамъ Новъгъродъскымъ а ПъльсковiчЪ аже Рурiкъ бе суть варягъ от Съвеона а iмя Ъго iстiнъно суть РудЪрЪксъ бо чЪръмьнъ въласамi А възълюбляшЪ руду чьловЪкъвъ алкатi Бо суть онъ упырь а чьловЪкоядьць а възълюбляшЪ руду чьловЪчью пролiятi а пълоть Ъго ядатi а чьловЪцы от Русi а СловЪнъ сьмЪртi прЪдаятi…Бо зЪло лютъ сь кънязь

А почася от сiхъ вЪстЪй вЪлii печалi оу СловЪнъ бо оустрашiся сього ярла от варягъ-русi…А ешьтЪ рЪкутъ сь старъцы аже вЪлiя нужьда а плачь постiгънЪ СловЪнъскiя роды бо кормълЪнiя iмъ же сь ярлы не даяхъмъ болЪ А пагубы iмъ чiнiтi бяхутъ аже до сьмЪртi А отчЪ сiхъ ярловъ кънязь Годъславъ бо повЪлЪ кънязЪй СловЪнъскiхъ iзъбiтi а Вадiмiра а Будiгоста а Iзъбора же бо онЪ суть въ iстiнЪ кънязi Русi СловЪнъской А се прiiдутъ ярлы от варягъвъ-русi…
А ешьте речЪ едiнъ вЪшьтii старьць бо абiе нужьдъно родъ Рурiковъ за морЪ iзъгънатi а кънязЪй СловЪнъскiхъ от пагубЪ РурiковЪ боронiтi…
А зачася пъря вЪлiя на вЪчЪ а търъжiщЪхъ оу НовЪгърадЪ а ПълЪсковЪ А поча СловЪнЪ сiхъ варягъвъ iзъгонятi…
А прiшЪдъ къ СловЪнЪмъ кънязь Вадiмундъ А въпрашаЪ о съмутЪ сЪй Аже речЪ Ъмоу едiнъ вълхъвъ старЪйшiй КъняжЪ ВадiмундЪ абiе да iзъгонi заморiЪ родъ Рурiкъвъ занЪжЪ нужьды не обрушiлiся на земълю СловЪнъскую А яко не iзъгонiшь сiЪ пълЪмя чюжое а печалi а нужьды вЪлiя обряшЪтъ земьля СловЪнъская бо зачьнЪсЪ пролiтiе къровi СловЪнъской А за тысящю годiнъ запълонiтiся Ъю Нево Ъзеро а iзъгыбнЪтъ Русъ СловЪнъская А обрящютъ Ъя языцы чюжiя iже находънiкi на Русi Аже наша Русь бяшетъ яко робiчiца оу сiхъ находънiкъвъ на едiну тысящю годiнъ А кънязЪй СловЪнъскiхъ да сьмЪртi прЪдаа…
А яко гълаголаху сь вълхъвы аже се абiе прiключiся Аже въ…
В год 862-й дня 27-го июня месяца пришли на Русь Словенскую по приказу Годслава все три сына его, средние внуки Гостомысла: Родериг, который назван на Руси Рюриком, Сигнётр, названный на Руси Синеусом, и Торвардр, или Трувор и с ними пришли их семьи, дети, ближняя и дальняя родня в великом множестве, и Ефанда, Рюрикова жена, с дочерью Ингигердой, и с братом младшим Хельгом, и с племянниками Карлом, Хальгардом и Руальдом, то есть с детьми Сигнётра и Торвардра, и варяжские их жены с прислугой и рабами, и иная прислуга: мастера, повара, учители (аръцыхы), военачальники с воинами и охраной - всего более трех тысяч душ со скарбом своим, и это было настоящее нашествие на Русь Словенскую.
В этот же год 862-й пошла Людмила, дочь Вадимунда, он же князем Вадимиром на Руси Словенской наречен, за Ратмира, приятеля Вадимунда.
В год 863-й пришли на Ладогу, к Рюрику, из-за моря еще варяги-норманны, наследники Гунульфа, для мщения словенам, и пришли обманно, как охрана князя, и не мало, а целое войско, около одной тысячи воинов. И вошли в ближние села по берегам реки Мутной, и так разошлись эти варяги-находники по всей Руси Словенской, и так настала Рюрикова Русь,…и начало этой Руси от Ладоги происходит.
В том-же 863 году приходили в Новгород и Плесков из Чудского Заволочья и из мери некие два старца, волхвы, и огласили на торжище людям новгородским и плесковским, что Рюрик - это шведский варяг, и настоящее его имя Рудерекс, так как рыжие волосы имеет и любит пить кровь людскую, потому что он упырь и людоед, и любит проливать кровь людскую и тела их поедать, а русских и словенских людей он будет смерти предавать…потому что очень злой этот князь.
И началась от этих известий великая печаль у словен, потому что испугались этого ярла из варягов-русов…И еще сказали эти старцы, что большие беды придут к словенским родам, потому что никакого прокормления им не будет от этих ярлов, но пагубы им чинить будут вплоть до смерти; а отец этих ярлов, князь Годслав, приказал князей словенских убить: и Вадимира, и Будигоста, и Избора, так как они истинные князья Руси Словенской, и вот тогда придут ярлы из варягов-русов.
И еще один старец вещий сказал, что нужно род Рюриков за море изгнатъ; a князей словенских от пагубы Рюриковой защитить…
И началась ссора на вече и на торжищах в Новгороде и Плескове, и начали словене гонять варягов…
И пришел к словенам князь Вадимунд и спрашивает их об этой смуте и волнении народа, и говорит ему один старейший волхв: Князь Вадимунд, быстрее изгони за море род Рюриков, пока беды не обрушились на землю Словенскую, а если не изгонишь это племя чужое, то великие беды и печали придут на землю Словенскую, потому что начнется пролитие крови словенской и за тысячу лет заполнится этой кровью озеро Нево, и погибнет Словенская Русь, и поработят ее чужие народы, которые будут захватчиками Руси, и наша Русь будет как рабыня у этих захватчиков на целую тысячу лет, а князей словенских предадут смерти…
…И как говорили волхвы, так скоро и случилось, что в…(далее текст утрачен. Примечание составителя)
Будинский изборник IX-XIV вв.: Арамейская Библия и Аскольдова летопись: (текст, перевод, комментарии, статьи). Под общей редакцией академика Ю.К. Бегунова. Санкт-Петербург. Из-во Искусство России, 2013. 550с.
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_476.htm
Глава XII. Рюрикова Русь и путь ее
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_477.htm
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_478.htm
Рюрикова Русь и путь ее
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_504.htm

 Отправлено: 11.11.15 09:43. Заголовок: Рюрикова Русь и путь..

Рюрикова Русь и путь ее
Въ лЪто же 6372 зача Вадiмундъ а съ Будiгостъмъ а съ Iзъборъмъ iсполчiтiся на Рурiка iже сЪдЪ на Ладожье А въбръзъ поiдутъ съ къмЪтiю а воi въ ладiяхъ от IръмЪрi а по ръцЪ Моутъной а до Ладожiя Аць на вьрЪтiяхъ а на сътрЪжьняхъ сЪдЪ варязЪ-нурманЪ зЪло кърЪпкъ многая дружiнЪ въ засадЪ А вънЪзаапу оустремiся на дружiну БудiгостъвЪ А бысть сЪща вЪлiя А оуязъвi Будiгоста же въ лодii iже съ воямi А оутоплЪ

сь лодiя съ чьловЪкамi же iже съ кънязьмъ Будiгостъмъ
...а на бърЪзЪ рать ВадiмiровЪ поiдЪ въспять къ НовЪгъраду А вънiдутъ въ гърадъ а съ Iзъборъмъ же
…а поча гърадъ съ воi а съ чадiю къ бъранi iзъготовлятiся А къ сЪщЪ съ нурманамi iже прiiдутъ от Годъслава а от Русi iной аже въ ОбодърiтЪхъ
А въ тоЪ же лЪта 6372 поiдЪ ХЪлъгъ iже дЪверь Рурiкъвъ а съ дъружiною на Пъльскъвъ А вънiдЪ въ нь бЪзъ бъранi а сЪдЪ тамъ же А СiгънЪтръ поiдЪ на БЪлеЪзЪрЪ къ Эйнару понЪжЪ суть съродiчЪ А Торъвардъръ поiдЪ на IзъборъстЪ а съ къмЪтiю варяжьскъй А вънiдЪ въ нь а съ бъранiю малой А Рурiкъ же сЪдЪ на ЛадожьЪ аже оубояся Вадiмунда бо кънязь по харътiямъ ГостомысловЪ
А въ тоЪ же лЪта 6372 възъста ПълочянЪ а съ ДрЪговiчЪ а съ КрiвiчЪ въ IзъборъстЪ а въ вЪсяхъ А оуязъвi Торъварда а съ нуръманы мъногы А iзъгънаа iныхъ вънъ А оутекутъ съпасЪнiя дъля на Ладожiе къ Рурiку А КрiвiчЪ пакы Iзъбора прЪзъваа на къняжЪнiе
А въ тоЪ же лЪта 6372 на мъразiе поiдЪ рать РурiковЪ вЪлiя а съ СiгънЪтръмъ iже съ нурманЪ а съ архЪлаi Ролъфъмъ а Фарълофъмъ а съ ОбодърiтЪ мъногы а по голътi на НовЪгърадъ А объложЪ въкроугъ а от ръцы Моутъной А поча вЪсi жЪщi а кълЪтi гърабiтi А СловЪнЪмъ вьсь пагубЪ а ноужьду чiнiтi а пълЪнiтi чадь А многая дънi бъранi прiключiся А пакы подъступiся къ гъраду А въ нЪкiй дЪнь децЪмбрiя зачася сЪща вЪлiя а дълъгая а сътрашьна А оубьЪнъ бысть Вадiмунъдъ суть кънязь Вадiмiръ на заборолахъ А онъ же съварахъ ТорiслЪйфъвъ а храбъръ кънязь а вънучЪ старЪйшiй Гостомыслъвъ А такожьдЪ въ сЪщi сЪй оубiЪнъ быстъ ярълъ СiгънЪтръ а на Русi наречЪнъ яко СЪнЪусъ же суть въторый сынъ Годъславъвъ а вънукъ же

Гостомыслъвъ А съ нiмъ же iзъгiбоша варязi мъногы от ОбодърiтЪхъ а от Нурманъ А трупiе iхъ же а СъловЪнъ же възълежа на голътi а на бърЪзЪхъ ръцы Моутъной А въ сiю же нощь вънiдЪ Рурiкъ съ дружiною въ гърадъ А оузъряхъмъ въ кълЪтi Iзъбора iже вьсь iзъязъвлЪнъ А повЪлЪ къмЪтьмъ своя оубiтi кънязя Iзъбора А такожьдЪ iже съ нiмъ же СловЪнЪ А сiцЪ оумЪрлъ послЪдънiй кънязь СловЪнъскiй Iзъборъ А онъ же мЪзiнъ вънучЪ Гостомыслъвъ а сынъ едiный Будiгостъвъ
В год 864-й стали готовиться Вадимунд с Будигостом и Избором в поход против Рюрика, который сидел в Ладоге, и быстро пошли с дружиной и воинами в лодках из Ирмери (Ильменя) по реке Мутной и до Ладоги, но на возвышенностях и в низинах сидели в засаде варяги-норманны, очень сильные дружины, и много их было в засаде, и они внезапно напали на дружину Будигоста, и был жестокий бой, и убили князя Будигоста, который был в ладье вместе с воинами, и утопили их всех вместе с князем Будигостом…А на берегу войска Вадимира отошли к Новгороду и вошли в город вместе с Избором…И начал город с воинами и жителями подготавливаться к сражению с норманнами, которые пришли от Годслава и от Руси другой, которая у ободритов.
В тот же год 864-й пошел Олег, шурин Рюрика, с дружиной на Плесков, и вошел в город без боя, и сел там на княжение, а Синеус пошел на Белоозеро, к Эйнару, родственнику своему, у Трувор пошел на Изборск с воинами варяжскими и вошел в город после небольшого сражения, а Рюрик сидел на Ладоге, так как боялся Вадимира, потому что тот считался законным князем по завещанию Гостомысла.
И в тот же год 864-й восстали полочане и дреговичи, и кривичи в Изборске и в селах, и убили Трувора, и многих норманнов убили, а других изгнали из города, и эти норманны ради своего спасения бежали к Ладоге к Рюрику, а кривичи снова призвали Избора на княжение…
И в тот же год 864-й, когда настали морозы, рать великая Рюрикова с Синеусом, с норманнами и с военачальниками Рольфом и Фарлофом, и с ободритами многими пошли по льду к Новгороду, и обложили город вокруг, начиная от реки Мутной, и стали села жечь и клети грабить, и всякие беды словенам чинить, и брали в плен простой народ, и много дней шли сражения, и снова варяги и норманны подошли к Новгороду, и в некий день декабря началась битва великая, долгая и страшная, и в этом сражении был убит князь Вадимир на башне городской, а он был первенец Торислейфа, храбрый князь и старший внук Гостомысла, а также в этом сражении был убит ярл Сигнётр, который на Руси наречен Синеусом, это второй сын Годслава и внук Гостомысла; и с ним погибли многие варяги из ободритов и многие норманны, и трупы их и словен лежали во множестве на льду и берегах реки Мутной, и в эту же ночь Рюрик вошел со своей дружиной в Новгород, и увидели они в одной клети израненного князя Избора и других раненых словен. И повелел Рюрик своим воинам убить князя Избора и всех словен, кто с ним. Так умер последний князь словенский Избор, младший внук Гостомысла и единственный сын князя Будигоста…
Будинский изборник IX-XIV вв.: Арамейская Библия и Аскольдова летопись: (текст, перевод, комментарии, статьи). Под общей редакцией академика Ю.К. Бегунова. Санкт-Петербург. Из-во Искусство России, 2013. 550с.
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_476.htm
Глава XII. Рюрикова Русь и путь ее
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_477.htm
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_478.htm
Рюрикова Русь и путь ее
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_504.htm

 Отправлено: 12.11.15 10:12. Заголовок: Рюрикова Русь и путь..

Рюрикова Русь и путь ее
Въ лЪто 6373 зача cЪдЪтi Рурiкъ въ НовЪгърадЪ А Ъго же Ефанъда съ дъщЪрiю IнгЪрдiю съ нiмъ же А поча земълi СловЪнъскiя родъмъ своя разъдаятi А нЪтiю Хальгарду въдаяшЪ Ладожъ А iному нЪтiю Ульву въдаяшЪ БЪлеЪзЪрь iже сiры чада СiгънЪтръвЪ А нЪтiю Карълу въдаяшЪ Iзъборъсть А iному нЪтiю Руалду въдаяшЪ ПълътЪскъ iже чаа сiры ТъръваръдъвЪ А сЪстрiую ВЪльмунду въдаяшЪ Будъгощь съ Олонью А шюрiну ХЪльгу въда гърадъ Пъльскъвъ съ вЪсi Людьмiлы ВадiмундовЪ а мЪзiну къняжичЪ Вълъдiславля кормлЪнiя радi А iнымъ же варязьмъ въдаяшЪ iныя пърЪдЪлы земълi СловЪнъской А боляры а госьтЪ ВадiмiровЪ съ чадiю а роды своя оутЪчЪ КыЪву къ Олъдiру а Оскълоду съпасЪнiя дъля от яростi РурiкъвЪ а ярълы Ъго же варяжьскыя
Въ тоЪ же лЪта 6373 пояша Рурiкъ въторiцЪю дъщЪрь БудiгостъвЪ а вънучю Гостомыслову РусъгЪрдь а наречЪна Росiца въ жены А родiся Рурiковъ съварахъ от РусъгЪрдi а наречЪнъ Iнгъваръ iже мЪзiнъ адЪлъфiй IнъгЪрдi дъщЪрi же РурiковЪ от Ефанъды варяжькi аже дьчi IнегЪлъдовЪ iже Ярълъ от Руянi аже оттокъ въ ЪзЪрЪ Варяжьскъмъ

СiцЪ съта оу Рурiка дii чада Большая дъчi IнЪга а мЪзiнъ съварахъ Iнъгъръ А зЪло възълюблЪны iмъ же
Въ лЪто же 6373 многая моужi от НовЪгърада а от Пълъскъва а iныя вЪсi СловЪнъскыя оутечЪ на Русь Полянъскую въ Кыевъ гърадъ къ Ольдiру же а къ родiчю СловЪнъскаму Осъкълоду бо ПолянЪ же суть съродiчЪ СловЪнЪмъ А гълаголютъ же бо не бытi рабъмъ оу Рурiка а рода Ъго
Въ тоЪ же лЪта 6373 прiiдохъ Олъдiръ съ ОсъкълодЪмъ на Пълочанъ Рурiковыхъ А мъногая зъла сътъворi А Роалда едъва не оубi А нЪкiiхъ варязЪй iже от Нурманъ въ пълънъ iмаашЪ А мъногая кълЪтi въ ПълътъскЪ пожьгоша а чадь iзбi
В год 865-й начал княжить Рюрик в Новгороде, и его жена Ефанда с дочерью Ингигердой были с ним. И стал земли словенские раздавать родственникам своим: племяннику Хальгарду отдал Ладогу, а другому племяннику, Ульву, отдал Белоозеро, это дети-сироты (сiры чада) Синеуса, племяннику Карлу отдал Изборск, а другому племяннику, Руальду, - Полоцк, это дети-сироты Трувора, племяннику Вельмунду отдал Будогощ с Олоньей, а (шурину Олегу (Хельгу) отдал) Плесков с селами Людмиле, дочери Вадимунда, и сыну ее малолетнему княжичу Владиславу, для их проживания, а другим варягам отдал другие части земли Словенской, а бояре и купцы Вадимира со своими людьми и семьями убежали в Киев к Олдиру и Аскольду, спасаясь от ярости Рюрика и его варяжских ярлов…
В тот же год 865-й женился Рюрик законным браком на дочери князя Будигоста и внучке Гостомысла Русгерди, которая наречена Росицей, и родила она Рюрику первенца, и назвали его Ингваром, это младший брат Ингигерды, дочери Рюрика от Ефанды, варяжки, дочери Инегельда, ярла руянов, которые живут на острове Руяни в море Варяжском…
…Теперь у Рюрика стало двое детей: старшая дочь Ингигерда и первенец от Русгерди Игорь, очень им любимые…
В год 865-й многие мужи из Новгорода и Плескова и других селений словенских убежали в Русь Полянскую, в город Киев, к Олдиру и к их родичу словенскому Аскольду, потому что поляне - родственники словенам, и говорят они, что не хотят быть рабами у Рюрика и рода его…
В тот же год 865-й пошли Олдир с Аскольдом на полочан Рюриковых и много зла сотворили, а Руальда чуть не убили, и некоторых варягов-норманнов взяли в плен, и много домов в Полоцке сожгли и народ избили…
Будинский изборник IX-XIV вв.: Арамейская Библия и Аскольдова летопись: (текст, перевод, комментарии, статьи). Под общей редакцией академика Ю.К. Бегунова. Санкт-Петербург. Из-во Искусство России, 2013. 550с.
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_476.htm
Глава XII. Рюрикова Русь и путь ее
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_477.htm
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_478.htm
Рюрикова Русь и путь ее
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_504.htm

 Отправлено: 13.11.15 10:14. Заголовок: Рюрикова Русь и путь..

Рюрикова Русь и путь ее
Въ лЪто 6374 iдЪ Осъкълодъ в Олъдiръ на ГърЪчьскы вЪсi а съ пълкы кърЪпъкъ А въ 14 дъня епiфей прiiдутъ къ ЦарЪгъраду егъда цЪсарЪ Мiхаiлъ съ ВасiлЪЪмъ iже отшЪдъшiмъ на Агаряны воеватi а дошЪдъ Чьрныя рьцы А посла къ нiмъ епархъ вЪсть глагъля яко Русь гьрядЪтъ на ЦарЪгърадъ въ дъвоюсту а множае насады а въ сiлЪ кърЪпъкъ А хочютъ гърадъ цЪсарЪвъ iматi а вьсь языкъ гърЪчьскъ въ пълънъ кълючiтi А чаяху сiю нужьду ЦЪсарЪвЪ абiе възаратiся въспятЪ а едъва вънiiдохъ въ гърадъ а съ патрiархъмъ ФатЪЪмъ аже подъступiся Русы къ забороламъ гърадъскымъ а похощютъ вънiтi въ ЦарЪгърадъ а зача осаду вЪръшiтi
Патрiархъ же ФатЪй а цЪзарi Мiхаiлъ а ВасiлЪвъсъ а епiскупЪ гърЪчьскы а въсЪ хрЪстiянЪ прiходящЪ къ цЪрькъвъ ПрЪосвяатай БогородiцЪ ВълахЪрънЪ а iзънЪсъшъ омофоръ ПрЪчiстыя БогородiцЪ съ плачьмъ вЪлiемъ а съ слЪзьмi многы а краi Ъя въ СюдЪ омочiвше БЪ бо тъгъда же морЪ тiхо вЪльмi бяшЪ а едъва омочiшЪ рiзу БогородiчьнЪ

А абiе възста буря вЪлiя а разъметаа насады а разъбi о камЪнiе оу бърЪзЪхъ А оутоплЪ насады многыя Русi бъзъбожьной А воi СловЪнъскы съмьрть обретоша въ ПонътЪ ГърЪчьскъмъ А плачь а нужьда быша на Русi А многiе трупiе Русъвъ къ бърЪгу прiвержЪ А въранiе iхъ очiЪ на лiкЪ iзъедоша А се вЪльмi страшьнъ чьловЪкамъ зъря
Въ лЪто 6375 прiiдЪ Осколодъ на КрiвiчЪ а дань възъложi на нь А повелЪ Рурiку данi не даятi
Въ лЪто 6376 въ ЦарЪгърадЪ оумЪрлъ цЪсарь Мiхаiлъ а зача царъстъвоватi цЪсарь Васiлей А онъ же наречЪся яко ВасiлЪвъсъ суть ЦЪсарь ЦЪсарЪвъ
Въ лЪто 6377 цЪсарь Васiлей възъдалъ свяатоЪ крещЪнiе земълЪ Българъской а кънязю iхъ Борiсу бълагословЪнiе на царъствiе А въда iмъ же архЪрЪi гърЪцькi въторiцЪй
Въ лЪто 6380 оумЪрлъ въ КiевЪ гърадЪ кънязь Рускый Олъдiръ А прiя въласть надъ Поляны кънязъ СловЪнъскiй Осъкълодъ iже Айскалдъ съварахъ Сiгурдъвъ от СловЪнъ а назъванъ сынъ Олъдiръвъ а затiй Ъго же а вънукъ Гостомыслъвъ iже бяше кънязь въ СловЪнЪхъ
Въ лЪто 6384 прiiдохъ сълы от цЪзарi ВасiлЪя къ Осъкълоду а мiръ сътворi съ Русы А прiслаа архЪрЪя А зача Осъколдъ храмъ зiжьдатi А мъногыя Поляны а Русы-Словутiчi крестiша а обърящютъ вЪру Хрiстову
Въ лЪто 6385 зЪло разъболЪся кънязъ Рурiкъ iже въ СловЪнЪхъ оу НовЪгърадЪ А прiiдутъ на балiе РурiковЪ от варязЪй-русi iзъ МекЪлi лЪкарЪ бълагы а дъбры А ешьтЪ от ГърЪцi iзъ Перъгамi i нЪкiя АръмЪнЪ А балii вЪлiя А послЪжьдЪ прiiдохъ а прiснь Ъго а жены

Ъго Ефанъда съ IнъгЪрдiю а Росiца съ Iнъгъваръмъ малымъ а ХЪлъгъ съ Людъмiлой же на пособiе Рурiку а iная же прiснь от рода Ъго
Въ лЪто 6387 въ дЪнь 23 мiкiфiстъ мiнiя iнъдiкта прЪставiся кънязь СловЪнъскiй РодЪрiгъ съварахъ кънязя варязЪй-русi iже въ ОбодърiтЪхъ Годъславъвъ а вънукъ Гостомыслъвъ а наречЪнъ на Русi Рурiкъ
А къняжiлъ въ СловЪнЪхъ 17 годiнъ а iмЪяше дii жены Ефанъду варяжьку а РусъгЪрдь аже Росiца словЪнъка же а вънучЪ възълюблена Гостомыслова А iмеяше дъчi IнгiгЪрдь 28 годiнъ а съвараха Iнгъвара 13 годiнъ iже бо дЪтЪскъ вЪльмi А въласть прiя дЪверь (?) Рурiкъвъ а мЪзiнъ адЪлъфiй Ефанды ХЪлъгъ А на Русi наречЪнъ яко Олъгъ iже варягъ съ оттокы Руяны А бяше Ольгу же 39 годiнъ А зЪло могущьнъ а кърЪпъкъ сь моужь а велЪмоудъръ
Рурiкъ же бяше на Русi СловЪнъской 17 годiнъ А мъногая погубЪ сътворi въ СловЪнЪхъ А кънязЪй СловЪнъскiхъ iзънiчьтожаа А данi мъногыя на СловЪнЪхъ възъложi…А есьтЪ хълъмъ Ъго на Ладожiе оу сътрЪжьнЪ ръцы Моутъной на вЪлiемъ верЪтii
В год 866-й пошли Аскольд и Олдир на греческие селения с сильными полками и в 14-й день июня пришли к Царьграду, а цезари Михаил с Василием в это время пошли воевать с агарянами и уже дошли до Черной реки, и послал к ним епарх известие, где говорилось, что русы идут с огромным войском в двухстах насадах от Царьграда и хотят Царьград занять, и весь народ греческий взять в плен; и предвидя беду, цезари повернули обратно, и едва успели войти в город с патриархам Фотием, как подошли русы к башням городским и начали осаждать Царьград…
Патриарх Фотий и цезари Михаил и Василий, и епископы греческие, и все христианские пришли в храм Пресвятой Богородицы Влахернской и вынесли Ее покров с плачем великим и стенаниями, и омочили край омофора в воде Судовского залива, тогда море было очень спокойное, но едва омочили ризу Богородицы в море, как разразилась сильная буря, разметавшая насады, и многие насады разбились о камни и скалы у берегов и утонули в море; и многие воины Руси безбожной, русы и словены, смерть приняли в Понте Греческом, и плач, и горе были на Руси, и множество трупов русов пригнали к берегу волны, и вороны их глаза и лица исклевали, и это было страшно видеть людям…
В год 867-й пришел Аскольд к кривичам и дань возложил на них, и повелел им дани Рюрику не платить.
в год 868-й умер в Царьграде цезарь Михаил и начал царствовать цезарь Василий, который назван Василевсом, то есть цезарем цезарей.
В год 869-й цезарь Василий крестил Болгарскую землю и их князя Бориса благословил на царствование, и вторично дал болгарам греческих архиереев для свершения таинства крещения.
В год 872-й в Киеве умер князь русский Олдир и принял власть над полянами князь словенский Аскольд, первенец Сигурда Словенского, и назван как сын Олдира и зять его, внук Гостомысла, который был князем словенским.
В год 876-й пришли послы от цезаря Василия к Аскольду и мир заключили с русами, и прислали архиереи, и начал Аскольд строить храм, и многие поляне и русы-словутичи крестились и обрели истинную веру Христову.
В год 878-й сильно заболел князь Рюрик Словенский в Новгороде, и пришли опытные врачи лечить Рюрика: варяги-русы из Мекела, а также греки из Пергама и некие армяне: и прибыли поддержать Рюрика родня его и жены: Ефанда с Ингигердой и Росица с Ингваром Малым, и Олег с Людмилой, и другие родственники.
В год 879-й, день 23-й февраля месяца, преставился князь словенский Родериг, первенец князя варягов-русов у ободритов Годслава и внук Гостомысла, который наречен на Руси Рюриком. А княжил он у словен 17 лет, и было у него две жены - Ефанда, варяжка, и Русгерд, она же Росица, словенка и любимая внучка Гостомысла, и были у него дочь Ингигерда 28 лет и сын Ингвар 13 лет; и власть принял шурин Рюрика и младший брат Ефанды, 39-летний Хельг, который на Pvcи наречен Олегом; этот варяг с острова Рюген очень сильный и мудрый муж.
Рюрик же был князем на Руси Словенской 17 лет и много бед натворил у словен, и князей словенских уничтожил, и многие дани возложил на словен…И есть могила его на Ладоге, у реки Мутной, на большом холме…
Будинский изборник IX-XIV вв.: Арамейская Библия и Аскольдова летопись: (текст, перевод, комментарии, статьи). Под общей редакцией академика Ю.К. Бегунова. Санкт-Петербург. Из-во Искусство России, 2013. 550с.
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_476.htm
Глава XII. Рюрикова Русь и путь ее
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_477.htm
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_478.htm
Рюрикова Русь и путь ее
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_504.htm

 Отправлено: 16.11.15 07:51. Заголовок: Великий князь Олег –..

Великий князь Олег – зиждитель земли Русской

Въ лЪто 6388 поча Олъгъ завЪтъмъ РурiкъвЪ iсполънiтi а земълi а вЪсi а гърады СловЪнъскiя разъдаятi родъмъ своя кормълЪнiя дъля А Ладожь въда Халъгарду съ IнгiгЪрдiю тако а матi Ъя ЕфандЪ а съ чадамi IгърЪмъ съ Акунъмъ iже вънукi ЕфандовЪ а РурiкъвЪ А БелЪЪзЪрь въда Ульву съ чадамi IскусЪвъмъ а Слудъмъ а ПрастЪнъмъ А Завълочiе съ Будъгощiю въда ВЪлъмунду съ чадамi Канiцаръмъ а ШiхъбЪрнъмъ а Лiбiаръмъ А Iзъборсть въда Карълу съ мЪзiнъмъ Iваръмъ А Пъльскъвъ съ вЪсi остаа ЛюдъмiлЪ съ сынъмъ ВолодiславлЪмъ а дъщерiей Горынью кормълЪнiя дъля iхъ А Пълътъскъ въда Руалду съ сынъмъ Вуефастъмъ А сЪдЪ въ НовЪгърадЪ съ нЪтiемъ Iнгъваръмъ а съ РусъгЪрдью аже матi Ъго

а въдовiцЪ РурiковЪ
Въ лЪто 6389 iспълчiся ХЪлъгъ на Аскалъда съ мъногы къмЪтi от варягъ а воi от СловЪнъ а МЪря а Чюдi а КрiвiчЪ А поiдутъ сътЪжi мъстiтi а дърЪгi гатiтi а забороны тъворiтi а заставЪ ставiти а лодii смолiтi А прiзъваша Халъгарда от Ладожi бо съ нЪтiй Рурiкъвъ яко старЪйшiй въ родЪ а съ Ефандой а дъщЪрiю IнгЪрдiю а съ чадамi IгърЪмъ съ Акунъмъ А дружiну добру въда коустодiя забъронi дъля сь осташа НовЪгърадЪ Халъгарду яко архонту
Ано матi IнгъваръвЪ РусъгЪрдь бо мЪзiна вдовiцЪ РурiковЪ съ чадамi а съкарбъмъ iзъготовляашЪ бо съ нiмi же поiдЪ iже съ ХЪлъгъмъ а съ съварахъмъ Iнгъваръмъ на пълудЪнiе къ ПолянЪмъ Кыеву яко върЪмя прiспЪ…
Въ лЪто 6390 поiдоста ХЪлъгъ от НовЪгърада на полудЪнiе съ нЪтiемъ Iнгъваръмъ iже възърастЪ 17 годiнъ А ХЪлъгъ же суть вуй Iнгъваръвъ бо дЪверь Рурiкъвъ iже адЪлъфiй Ефанъдъвъ Iже съ нiмi же а съ къмЪтiю вЪлiей а съ многы воi СловЪнЪскъ а Чюдi а МЪря съ варязi А прiiдохъ къ гъраду СмолЪньску А внiдЪ въ нь А въда сь гърадъ Стемiду съ родъмъ Ъго а съ грiдънямi А поiдi от СмолЪнi къ ЛюбечЪ А такожьдЪ възя Любечь а оставi въ нь Фарлъфа съ родъмъ Ъго А Чьрнiгъвъ въда ЛiдулЪ съ родъмъ А прiiдохъ съ многы воi Кыеву въ ПолянЪхъ А дружiну съхъранi за вьрЪтiямi на берЪзЪхъ оу СловутiчЪ ащЪ възлЪ горы Угоръска А посла Аскалъду вЪстiе лЪстъноЪ бо дЪi гъсть прiнЪслъ нЪкiя харътii от прiснi от Поморiя ПрусъвЪ А iзъшЪдъ iзъ гърада Аскалдъ бЪзъпЪчьнъ А нЪстЪ забъронi еда коустодiЪ сущЪ възълЪ або въскрай А iдЪ къ ХЪльгу сьръдЪчьнъ А вънезаапу въскочЪ къмЪтЪ варяжьскы вьрЪтiя за А вънъзнувъшЪ мЪчьмъ пълотiе ОскалдъвЪ А оуспЪ кънязь възъгласiтi Се сьмЪрть моя А дЪнь не бълагъ А оумЪрлъ абiе Оскалдъ А окръпляше

iзърядъно мъравiе къровiю своя А ПолянЪ аже оузъря се а оужасахуся от деянiя сЪго яко не правЪдънъ сьмЪртi кънязя Оскалда прЪдаа Аже речЪ iмъ ХЪльгъ дЪръжа одЪсноЪ къняжiчя Iнгъвара А пошто оужасаетеся Бо азъ прiведоша вамъ кънязя Iнгъвара Бо се суть iстiнъ кънязь от Неба Бо съварахъ Рурiкъвъ iже онЪ суть от роду АвгустъвЪ сущi аже Рымъскы цЪзарЪ Суть ано сь Аскалъдъ мЪртъвъ суть находънiкъ от Поморянъ полунощьныхъ рыбъныхъ Бо токъмы рыбоядiе тъворяху прЪвiтанiя радi своя А се неЪстЪ кънязi от рода АвгустъвЪ А абiе съхъронi въбъръзЪ Оскалда въ дЪнь въторый на горЪ ОугоръскоЪ аже оу Нiколы есть же гърЪбiщЪ ОскалдовЪ а по сь дънi…
Въ тоЪ же лЪта 6390 на торъжiщЪ оу Кiеву гълаголютъ нЪкiя старЪйшiя ПолянЪ Аже бо сь Осъкълодъ бяше суть чюжьдъ кънязь понЪже прiiдЪ къ Олъдiру от невЪстънЪ полунощiя А сьмЪрть прiя от кънязя же такожьдЪ от полунощьнаго А се суть по волЪ Бога Аць зъла ПолянЪмъ не сътворiлъ А оузърiмъ же опакы аже суть кънязь мъладъ Iнгъваръ а вуй Ъго ХЪлъгъ а чесо сътворятъ намъ же сь къняжiе А по дЪянiямъ iхъ възъмнiмъ о нiхъ же…СiцЪ въ чадi чаянiе сущЪ от кънязЪхъ надъ нiмi сущiхъ Се суть СловЪнъ а Русы А вълостi же любыя въспрiiмутъ Бо сь от Бога ЪстЪ…
…СiцЪ възърадовася ПолянЪ сьому Iнгъвару а съмЪртi ОскалдовЪ…А тако бысть въцарiся родъ Рурiкъвъ въ ПолянЪхъ оу Кыеву А сь гърадъ нарекутъ яко КЪнугардъ суть ЦЪзарь гърадъмъ Рускымъ а СловЪнъскiмъ А въласть прiiмутъ възъдЪ а дьржатъ по сь дънi тамъ же Iнгъваръ ащЪ юньць а вуй Ъго ХЪлъгъ а архонтъ Халъгардъ А сь суть ХЪлъгъ въторый съ дружiны крЪпъкъ а вЪлiе множьство варязЪ съ къмЪтiю А въся Русь а СловЪнЪ подъ нiмi же А сь суть Русь РурiковЪ А простряся от СловутiчЪ а до ЪзЪрi Варяжьскъ а до IлмЪра а въ Завълочiе а ОлонЪ же а до Сумi
В год 880-й начал Олег исполнять заветы Рюрика и стал раздавать земли, села и города словенские своим родам для их кормления: Ладогу отдал Хальгарду с Ингигердой, а также матери ее Ефанде и внукам Ефанды и Рюрика Игорю и Акуну, а Белоозеро - Ульву с детьми Искусевом и Слудом, и Прастеном, а Заволочье с Будогощью - Вельмунду с детьми Каницаром и Шихберном, и Либиаром, а Изборск - Карлу с малым Иваром, а Плесков с селами оставил Людмиле с сыном Владиславом и дочерью Горыней для их кормления, а Полоцк отдал Руальду с сыном Вуефастом и сел княжить в Новгороде с племянником Ингваром и с Русгердью, матерью своей и вдовой Рюрика.
В год 881-й стал готовиться Олег к походу на Аскольда: собирать воинство из варягов, из словен и мери, из чуди и кривичей, и дороги готовить, и болота гатить, и сторожевые вышки ставить, и заставы строить, и лодки смолить; и вызвал Олег Хальгарда из Ладоги, племянника Рюрика, старшего в его роде, с Ефандой и дочерью Ингигердой, и с детьми Игорем и Акуном, и сильную дружину дал им для охраны и защиты тех, кто остался в Новгороде, а Хальгарду велел быть там архонтом.
Но мать Игоря Русгердь, младшая вдова Рюрика, стала готовиться, с прислугой и скарбом, в путь с Олегом и первенцем Игорем на юг, к полянам, в Киев, как придет их время…
В год 882-й пошел Олег из Новгорода на юг с племянником своим Ингваром, которому уже было 17 лет, а Олег был ему дядей по матери его, он же шурин Рюрика, потому что является братом Ефанды, первой жены Рюриковой. А с ним пошли множества воинов словенских и чуди, и мери, и варягов, и пришли они к городу Смоленску и вошли в него; и отдал Олег это город Стемиду с родом его и с воинами. И пошел от Смоленска к Любечу, и взял Любеч, и оставил в нем Фарлофа с его родом, а Чернигов отдал Лидулу с родом, и пришел со многими воинами к Киеву в Полянах, и дружину спрятал за холмом на берегу Днепра, близ горы Угорской, и послал к Аскольду известие ложное, что некий купец принес письма от родни из Помория Прусского и вышел из города Аскольд доверчивый без охраны: ведь всегда охрана была при нем (възълЪ або въскрай), и направился к Олегу с открытым сердцем, и неожиданно выскочили воины варяжские из-за холма и вонзили мечи в тело Аскольда, и только успел князь воскликнуть: Это смерть моя, и этот день недобрый…как тотчас умер, и окрасилась вокруг трава кровью его, и поляне, увидев это, ужаснулись от свершившейся несправедливости и неправедной смерти князя Аскольда, но говорит им Олег, держа правой рукой княжича Игоря: И чему ужасаетесь? Ведь я привел вам князя Ингвара, потому что он настоящий князь от Бога, ведь он первенец Рюрика, который ведет свой род от римского цезаря Августа, а этот мертвый Аскольд - никакой не князь из рода Августа, а находник от северных поморян-рыбаков, которые одной только рыбой питаются ради поддержания жизни своей и ничего более не имеют -. И похоронили второпях Аскольда, на второй день, на горе Угорской, около храма Св. Николая, и могила Аскольда есть там и поныне…
В тот же год 882-й говорили на торжище в Киеве некие старики-поляне, что князь Аскольд был чужой князь, потому что пришел к Олдиру из неизвестного Севера и смерть принял от князя, также пришедшего с Севера, и пусть их Бог рассудит: все происходит по воле Божией, но зла полянам он не делал, поэтому посмотрим, каковыми будут молодой князь Игорь и дядя его Олег, и по деяниям этих новых князей и наше мнение о них будет…; так думают в народе о князьях, правящих народом словенским и русским: власть любую примут над собой, ведь это все от Бога…
…Так радовались поляне вокняжению Ингвара и смерти Аскольда…
И так воцарился род Рюрика у полян, в Киеве, и этот город назвали Кёнугард, то есть город-цезарь для всех городов русских и словенских; и власть приняли здесь и держат ее до сих пор: Ингвар, еще юноша, и дядя его Олег, и военачальник Хальгард, он же Олег Второй, с сильной дружиной, и огромное множество варягов с воинами, и вся Русь, и словены под ними, и это Рюрикова Русь, и протянулась она от Днепра и до озера Варяжского, и до Ильменя, и до Заволочья, и Олони же, и до Суми…
Будинский изборник IX-XIV вв.: Арамейская Библия и Аскольдова летопись: (текст, перевод, комментарии, статьи). Под общей редакцией академика Ю.К. Бегунова. Санкт-Петербург. Из-во Искусство России, 2013. 550с.
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_476.htm
Глава XII. Рюрикова Русь и путь ее
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_477.htm
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_478.htm
Великий князь Олег – зиждитель земли Русской
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_505.htm

 Отправлено: 17.11.15 10:09. Заголовок: Великий князь Олег –..

Великий князь Олег – зиждитель земли Русской

Въ лЪто 6391 поiдЪ ХЪлъгъ на ДърЪвляны а съ Фарлофъмъ а съ Карълъмъ а съ Халъгардъмъ а съ дружiной крЪпокъ А Iнгъваръ осташася на къняжЪнiе въ КЪнугардЪ сiце наречЪнъ Кiевъ от Варягы А Iнгъваръ съ матi своя РусъгЪрдiю а съ коустодiей варяжьской А ХЪлъгъ прiмучаа ДърЪвъляны а кънязя iхъ Ярътура едьва не оубi Ано бързый комонь оунЪслъ iа от погыбЪлi А прiмуча дьрЪвъскую земълю а iмааше дань едiну тысящю чьрныхъ кунъ а десятЪ борътЪй медовыя а многы съкоры аркудiЪ А въсь на едiну годiну А възъратiся дружiна Кыеву до мъразЪй а бЪзъ оутрыты бо
Въ тоЪ же лЪта 6391 отшЪлъ на Тавръскую земълю настоятЪлъ Кiевской обiтЪлi от ГърЪцi бълагый Феофанъ бо вЪтъхъ вЪльмi А iзъшЪдъ на Сурожь А ХЪлъгъ же посла коустодiю сътарьца бъдiтi а дЪръжанiе даятi Ъмоу вiтанiя дъля
Въ лЪто 6392 прiiдохъ ХЪлъгъ съ Фарълофъмъ а съ Карълъмъ къ СЪверЪ а прiмучаа iхъ А повЪлЪ данi даятi Кыеву а Къзаръмъ не даятi А рЪчЪ СЪверянъмъ Азъ протiвенъ Къзаръмъ А вамъ быстъ бълагъ по вьсь дънi А забърону оуставi
Въ тоЪ же лЪта 6392 оумЪрлъ въ Сурожi сътарьць бълагый Феофанъ iже алЪфарь БурiслЪйфъвъ сына ОсколъдъвЪ а любый въ родЪ Олъдiра
Въ лЪто 6393 поiдутъ сълы от ХЪлъга а къ РадiмiчЪ а къ ВятiчЪ а съ повЪлЪнiемъ Бо данi Къзарамъ не даятi Ано Кыеву даятi А забърону от Къзаръ лютыхъ зiжьдатi а зъмълi своi боронiтi а дружiны варяжьскы а воi от чадi дьржатi…А егъда же архонты от ХЪльга же прiiдут iзъпълъчЪнiя дъля на Къзары…
В год 883-й пошел Олег на древлян и взял с собой сильные дружины с Фарлофом, Карлом и Хальгардом, а Ингвара оставил на княжении в Киеве, который назван варягами Кёнугардом. В Киеве же осталась и Русгердь, мать Ингвара, и с ними варяжская охрана. Олег победил древлян, а князя их Яртура едва не убил, но быстрый конь унес Яртура от погибели. И покорил Деревскую землю, и возложил дань в одну тысячу черных куниц, десять бортей меда и в великое множество шкур медвежьих, и это все на один год: и вернулась в Киев дружина Олега еще до морозов и без ущерба себе.
И в тот же год 883-й ушел в Крым настоятель Киевской обители из греков, праведный Феофан, потому что очень старый стал, и ушел в Сурож, и князь Олег послал с ним охрану для защиты старца в дороге и содержание назначил для пропитания.
В год 884-й пошел Олег с Фарлофом и с Карлом на Северскую землю и победил, и повелел дань платить не хазарам, а Киеву, и говорит северянам: Я супротив хазар, а к вам буду добр всегда...- и оставил им защиту.
В тот же год 884-й умер в Сурожи праведный старец Феофан, который был учителем и воспитателем княжича Борислава, сына Аскольда, и любимым человеком в семье Дира.
В год 883-й пошли послы от Олега к радимичам и к вятичам с повелением, чтобы дани хазарам больше не платили, а Киеву платили и защиту от жадных и злых хазар создавали, и земли свои защищали, и дружины варяжские и воинов от народа содержали...А когда придут от Олега военачальники для подготовки воинов против хазар...(далее текст утрачен. Примечание составителя)
Будинский изборник IX-XIV вв.: Арамейская Библия и Аскольдова летопись: (текст, перевод, комментарии, статьи). Под общей редакцией академика Ю.К. Бегунова. Санкт-Петербург. Из-во Искусство России, 2013. 550с.
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_476.htm
Глава XII. Рюрикова Русь и путь ее
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_477.htm
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_478.htm
Великий князь Олег – зиждитель земли Русской
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_505.htm

 Отправлено: 18.11.15 08:37. Заголовок: Великий князь Олег –..

Великий князь Олег – зиждитель земли Русской

Въ лЪто 6394 прiiдЪ Кыеву кънягыня Людъмiла от ПълъскъвЪ къ ХЪлъгу а чада Ъя къняжата Вълодiславль а Горыня осташася на ПълъскъвЪ А речЪ ХЪлъгъ Полянемъ Се моя кънягыня възълюблЪна А бо пояшю iа А бысть РусъгЪрдь бо яко матЪрь Ъй А быстъ сь Людъмiла красна вЪльмi а сьръдцю люба бо жЪнъство вЪлiе iмаа
Въ лЪто 6395 зача царъстъвоватi въ ЦарЪгърадЪ цЪсаръ Леонъ яко наречЪнъ ПрЪмудръ съ адЪлъфiемъ Олександъръмъ iже чада цЪсарi ВасiлЪя МакЪдона
Въ лЪто 6396 пояша ХЪлъгъ кънягыню Людъмiлу аже дъчi ВадiмундовЪ а на Русi суть Вадiмиръ а правънучя кънязя Гостомысла А прiяшЪ ХЪлъгъ чадъвЪ Людъмiлы къняжатъ Вълодiславля а мЪзiну Горыню А въда Пъльскъвъ а съ вЪсi iмъ на къняжЪнiе вЪчьное а роду iхъ яко сь чада архонта Ратъмiра iже погiбоша въкоупЪ съ Вадiмунъдъмъ въ лЪто 6372 въ сЪщi въ НовЪгърадЪ
…аже онъ суть iстiнънЪ СловЪнЪ а наслЪдънiкi ГостомысловЪ А ХЪлъгу зЪло възълюблЪны съ матЪрiю iхъ Людъмiлой аже въ хартii ГостомысловЪ суть кънягыня въ ПъльсковЪ
Въ лЪто 6397 родiся въ ПъльскъвЪ оу ХЪлъга от кънягынi Людъмiлы дъчi Олёна А наречЪна ПрЪбрана А велЪлЪпа сь дЪвiца яко а матi Ъя Людъмiла А прЪвiтае въ БытовЪй вЪсi аже подълЪ Пъльскова бо матi Ъя iмЪнiе ОтчЪ же ХЪлъгъ наречЪ дъчi свою суть ХЪлъга бо дъщЪрь ХЪльговЪ А на Русi наречЪтъся Ольга аже Олёна
Въ лЪто 6398 родiся въ ДърЪвлянЪхъ оу кънязя Ярътура дъщЪрi съварохъ А наречЪнъ Малъкъ
Ярътуръ же сътворi мiръ съ ХЪлъгъмъ а данi даяше

яко прЪже Асмунду от рода Фарлофа Ярътуръ же поча забъронЪ зiжьдатi на Горынi ръцЪ от ДулЪбъвъ iже похощютъ ДърЪвлянъ прiмучiтi абы дань iматi
Въ лЪто 6400 сътворi ХЪлъгъ мiръ съ ДулЪбью а кънязю iхъ ВълотурЪ дружiну даяшЪ бъранi дъля съ ХъръватЪ А поiдЪ на Улiчi а iзъгъна iхъ от Ръсi А оутекълъ родъ Улiчi къ Бужанъмъ а въдълЪ до Понта бо данi ХЪлъгу не даятi
Въ лЪто 6402 поiдЪ ХЪлъгъ съ къмЪтiю вЪлiей на Тiверцы а до Данастра А дань вЪлiю iмаашЪ А комонiе а говядъ сътадъмъ вЪлiемъ прiгънаша въ ПолянЪхъ А пълънъ добъръ съ чагамы а къщЪямы обретоша iже iскусьны въ зiжьданii заборолъ дърьвЪснъ
Въ лЪто 6406 прiiдутъ от въстока ОугърЪ а съташа въ нощь вЪжьмы оу Кiеву А сущЪ iхъ тьма вЪлiя А гъласящЪ съ шюмы а съмърадъны зЪло А поча вЪсi Полянъ точiтi а съкотiе ядатi А въсла ХЪлъгъ дъружiну кърЪпку А отгъна ОугърЪ за Словутiчь А съта тамо же мiнЪй едiнъ А въ нощь нЪкую отыдутъ ОугърЪ къ заходу къ Данувiю А поiдутъ съ бъранiю на Вълахы а на ГърЪцi а на ФракiянЪ А iзъбi iхъ многая А сущi тамо по сь дънi А се ЪсьтЪ сътрана Оугоръское
Въ лЪто 6410 поiдутъ ОугърЪ на Българы а на царя iхъ Семiона а по наущЪнiю Леонову А едъва не оубi Семiона iже сЪдЪ въ ДЪръстрЪ съпасЪнiя дъля
Въ лЪто 6411 кънязю Iнъгвару бысть трiедесять а осьмь годiнъ А прiведоша Ъмоу ХЪлъгъ от Пъльскова жену аже наречЪна ОлЪна аже ХЪльга А нЪцыi рЪкутъ бо дъчi ХЪлъгова А сь ОлЪнЪ бяше едiнъ десятъкъ а пятъкъ годiнъ А вЪльмi

моудъра а съмыслЪна А Iнгъваръ абiе възълюбi iа бо мълада а кърасьна отроковiца аже дъчi ХЪльгова iже чаялъ въ нь жену Iнъвару обрЪтоша вiтанiя чьстънаго дъля
Въ лЪто 6412 родiся от Iнъгъвара оу ХЪльгi съварахъ А наречЪнъ Святославль iже сутъ вънучЪ дiiхъ кънязй славъныхъ А Рурiкъвъ А ХЪлъгъвъ А вЪльмi плотiю кърЪпъкъ яко дЪды Ъго же
...В год 886-й приехала в Киев княгиня Людмила из Плескова к Олегу, а дети ее, княжичи Владислав и Горыня, остались в Плескове. И сказал Олег полянам: Вот моя княгиня любимая, женюсь я на ней, и пусть будет Русгерда ей матерью -; была Людмила очень красива и пришлась по сердцу Олегу, потому что являла собой воплощение женственности...
В год 887-й начал царствовать в Царьграде цезарь Леон, нареченный Премудрым, с братом Александром: они были детьми цезаря Василия Македонянина.
В год 888-й женился Олег на княгине Людмиле, дочери Вадимунда, который на Руси - князь Вадимир, и правнучке князя Гостомысла; и принял Олег детей Людмилы, княжича Владислава и маленькую Горыню, и дал Плесков с деревнями на вечное княжение им и их роду, как детям воеводы Ратмира, который погиб вместе с Вадимиром в 864 году в битве у Новгорода...
...Ведь они истинные, настоящие словене и наследники Гостомысла, и Олегу они очень дороги с матерью их Людмилой, которая и в завещании Гостомысла названа княгиней Плескова...
В год 889-й родилась в Плескове у Олега от княгини Людмилы дочь Олёна и наречена Пребраной, очень красива эта девица, как и мать ее Людмила, и живет в Выбутовой деревне, около Плескова, в имении матери; а отец ее Олег назвал дочь свою Хельгой, потому что она дочь Хельга, а на Руси она зовется Ольгой, или Олёной.
В год 890-й родился у древлян, у дочери князя Яртура, первенец, названный Малом.
Яртур же заключил мир с Олегом и дань заплатил, как прежде платил Асмунду из рода Фарлофа (Асмунд (Осмик) (800-836) – сын Гунульфа (782-836); другой Асмунд (868-943) – воспитатель Святослава, сын Фарлофа (на Руси – Флор) (831-915); В ВК Дощ.29: Старе рещене повядоуть ны якожде прiдьша на Русiе iнь Асклд i яко бендьще трiе Асклдi врзi…I се Асклд прiдще до ны со Кнудiем о два сет лiяты по Алдорiеху i хощешеть првете ны - Старые речения рассказывают нам, что приходил на Русов другой Аскольд, и что будут три Аскольда-врага…И вот, Аскольд пришел к нам с Кнудом через двести лет после Алдореха и хочет править нами); Дощ.6е: Та ту бо перве ворензе прiдша до Русе а Асклд cылоу пограмлi кнезе нашему а потлце того...Асклд а позде Дiр усЪднешеся на не яко непрощен кнз - И тут-то в первый раз варяги пришли на Русь. И Аскольд силой своей разгромил князя нашего и разбил его...Аскольд, а потом и Дир, уселся на них, как непрошенный князь). Яртур начал строить оборонительные укрепления на реке Горыни против дулебов, которые хотят древлян поработить, чтобы дань от них иметь...
В год 892-й заключил Олег мир с дулебами и князю их Волотуру дал дружину для борьбы с хорватами, а сам пошел на уличей и отогнал их от Роси (от Ръсi; в другом месте: Въ тоЪ же лЪта 6488 поiдЪ рать вЪлiя ВъладiмЪровЪ от ПълътЪска на Кыевъ въ Поляны А оуслыша се Ярополчь а iзыдЪ iзъ Кiеву оустрашЪнiя радi въ Родъню аже на Ръсi - В тот же 980-й год пошла огромная рать Владимирова от Полоцка к Киеву, в землю полян, и, услышав об этом, Ярополк очень испугался и ушел из Киева в Родню, что на реке Роси), и убежал род уличей к бужанам и дальше к Черному морю, чтобы дани Олегу не давать...
В год 894-й пошел Олег с большим войском на тиверцев, к Днестру. и взял большую дань: и табун лошадей, и огромное стадо коров пригнали к полянам, и полон большой с челядью и рабами забрали, а они - опытные мастера в возведении деревянных оборонительных укреплений.
В год 898-й пришли с востока Угры и остановились ночью в шатрах около Киева, и их было великое множество, и великий гомон и шум, и ужасный смрад исходил от них, и начали они селения полян грабить и скот поедать, и послал Олег сильную дружину, и погнали воинов угров за Днепр, и стояли Угры там еще один месяц, а потом ночью ушли к западу, к Дунаю, и пошли войной на влахов и на греков, и на фракийцев, и убили их множество, и живут там до сих пор, и стала эта страна Угорской.
В год 902-й пошли Угры на болгар и на их царя Симеона, и это по совету цезаря Леона, и чуть не убили Симеона, который отсиживался в Доростоле и этим спасся...
В год 903-й князю Ингвару исполнилось 38 лет, и привел ему Олег из Плескова жену по имени Олёна, или Хельга, а некоторые говорят, что она дочь Олега, и хотя было этой Олёне всего 15 лет, но очень была умная и смышленая, и Игорь полюбил ее. Потому что молода и очень красива эта девушка, дочь Олега, который хотел отдать ее в жены Ингвару ради их совместной благой жизни...
В год 904-й родился от Ингвара у Олёны первенец и был назван Святославом, он внук двух славных князей, Рюрика и Олега, и очень силен телом, как и деды его...
Будинский изборник IX-XIV вв.: Арамейская Библия и Аскольдова летопись: (текст, перевод, комментарии, статьи). Под общей редакцией академика Ю.К. Бегунова. Санкт-Петербург. Из-во Искусство России, 2013. 550с.
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_476.htm
Глава XII. Рюрикова Русь и путь ее
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_477.htm
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_478.htm
Великий князь Олег – зиждитель земли Русской
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_505.htm

 Отправлено: 19.11.15 08:22. Заголовок: Великий князь Олег –..

Великий князь Олег – зиждитель земли Русской
Въ лЪто 6415 поiдоста ХЪлъгъ съ аръхонты своя а Фарълофъмъ а ВЪлЪмудъмъ а Карълъмъ а Рулавъмъ а СтЪмiдъмъ на ЦЪсарЪгърадъ А Iнгъвара же съ Халъгардъмъ iже ХЪлъгъ въторый остаа КЪнугардЪ А ашася съ варязi от Нуръманъ такожьдЪ варязi от Русi а СловЪнЪ а Чюдь а МЪря а КрiвiчЪ а ВятiчЪ а ДулЪбь а СевЪръ а ХъръватЪ а ТiверьцЪ аже суть тълмачЪ ГърЪцi дъля бо мовi сь языцЪ невЪдомЪ А РоманЪi рЪкутъ бЪ сь языцы суть Скуфь ВЪлiя А прiiдутъ Царюгъраду яко прузiе неiзъчiслiмо А въ пределы гърЪчьскы въстрЪмiся
...А поiдутъ по Словутiчю въ насадЪхъ вяшьтiiхъ а больмi дъвЪ тысящi а по четыредесятЪ воевъ въ насадЪ едiной А купъно съ комоньмi дъвашьды къмЪтя едiнъ дъля...А прiiдутъ Царюгъраду а поча воеватi на бърЪзЪхъ А вЪлiе зъло сътворiша ГърЪцьмъ А въ пълънъ вЪлiй iмутъ а вЪсi разъметаша А iмЪнiя же а зЪдi пожьгоша А людiе iзъбi Ово въ огънь въметаша Ово въ Понътъ такожьдЪ...
...А прiiдутъ Скуфiе от Понъта на ладiяхъ а кораблЪхъ по сушi бо ГърЪцi Судъ замъкоша а върата гърадовЪ затъворi АцЪ ХЪлъгъ повЪлЪ насадъмъ кълЪсы сътворiтi а ветрiлы правiтi а по сушi гърястi якось суть морЪ А се оузъряхъмъ кЪсярi Левонъ съ адЪлъфiемъ мЪзiнымъ Олександръмъ а оужасахуся сЪму

а повЪлЪ съламъ от ГърЪцi въбрзЪ поiдоста къ ХЪлъгу о оумълiтi сь градъ не погублятi а бЪдъмъ не чiнiтi Бо iмЪмься на податi яко же похощЪтъ кънязь Русi от ня А поiдутъ къ цЪсарЪмъ от ХЪльга пятъкъ архонты iже Фарълофъ а ВЪлЪмунъдъ а Карълъ а Рулавъ а СтЪмiдъ съ толмачьмi ТiверьцЪ А лiстъ от ХЪльга на гърЪчьскы мовi въдаяша цЪсарьмъ а рядъ iспълнiтi А даятi воямъ же по 12 грiвънъ на дъвЪ тысящi насадъ на 40 воевъ А къмЪтъмъ же по дъвЪ грiвъны на комонЪхъ iже вiтанiя остаа А гърадъмъ рускымъ чiслъмъ дъва десятЪ а осьмь по едiному таланту зълатъмъ А Матi гърадъвъ Рускыхъ Кыеву седъмь талантъвъ зълатъмъ А гъстЪмъ iже от Русi мыто не възiматi а мЪсячiну не iматi до шесьтi мЪсяцьвъ А въсякiя пакостi а обiды Русъмъ не чiнiтi А пълънъ не iматi А дъворы а бърашьно а пiтiе Русамъ даятi А въ любовЪ вiтатi А сь рядъ цезарi Леонъ съ Олександъръмъ съкърЪпiю от къруны прiложi а кърЪстъ прiгубЪ бо съ ХЪлъгъмъ мiръ сътворi Аже ХЪлъгъ съ архонты кляшася оружiемъ а Перунъмъ съ Вълосъмъ сь рядъ блюстiтi...
...А ешьтЪ речЪ ХЪлъгъ абы вЪтрiла насадЪхъ възънятi а въбрзЪ Кыеву отоiтi да сътворiтi от ГърЪць на сiхъ насадЪхъ вЪтрiла павълочiты Русамъ дъля а СловЪнЪмъ же толстiнънЪ остаа Аць анкiры въдаа мЪдяны...

...А отъiдутъ от ЦарЪгърада воi ХЪлъговЪ на полуночiе къ Русi А ХЪлъгъ же повелЪ оукрЪпiтi щiтъ свой на въратЪхъ ЦарьгърадовЪ А въкроугъ щiта ХЪльговЪ вънъзътi шерЪшiя медяныя А въсЪхъ дъвадесять а осьмь А сь шерЪшiя по едiному от гърадъвъ Русъкiхъ гърЪцьмъ памятi дъля а оустрашЪнiя от Русi...
...А прiiдЪ ХЪлъгъ Кыеву а прiнЪслъ бълагоЪ вЪлiе ПолянЪмъ а Русi А разъдаа дары а мужамъ а женамъ а чадамъ рустiiмъ А архонты Ъго възъратiша въ своясЪ съ дарамi а обiлiемъ вЪлiiмъ родъмъ своя...А людiе зЪло възълюбЪ Хелъга А нарекоша iмя Ъмоу або сь ХЪлъгъ Въшьтiй Бо вЪдаетъ вьсь яко СътрiБогъ...
В год 907-й пошел Олег с воеводами своими Фарлофом, Вельмундом и Карлом, Руальдом и Стемидом на Царьград, а Ингвара с Хальгардом, то есть с Олегом Вторым, оставил в Кёнугарде: и объединился с варягами-норманнами, а также с варягами-русами, и словенами, и чудью, и мерей, и кривичами, и вятичами, и дулебами, и северами, и хорватами, и тиверцами, которые выполняют роль переводчиков (ТiверьцЪ аже суть тълмачЪ) при общении с греками, потому что говоры этих народов неизвестны ромеям: и говорят ромеи, что все эти народы - скифы из Скифии Великой, и вот пришли они к Царьграду и накинулись на землю греков как саранча (яко прузiе неiзъчiслiмо)...
...И пошли они по Днепру в больших (вяшьтiiхъ) ладьях, которых было более двух тысяч, и в каждой насаде по сорок воинов и еще коней по два на каждого воина (а купъно съ комоньмi дъвашьды къмЪтя едiнъ дъля)...И пришли к Царьграду, и начали воевать на берегах, и огромные беды сотворили грекам, и великое множество их взяли в плен, и селения разграбили, и дома, и добро их сожгли, и людей поубивали: одних бросали в огонь, а других в пучину моря...
…И приплыли скифы по морю на лодках и кораблях, а греки Суд заперли и ворота затворили, но Олег приказал ставить на насады колеса и паруса закрепить, и по суше идти как по морю (ацЪ ХЪлъгъ повЪлЪ насадъмъ кълЪсы сътворiтi а ветрiлы правiтi а по сушi гърястi якось суть морЪ), и когда это увидели цезари Леон с младшим братом Александром, то пришли в ужас (оужасахуся сЪму) и приказали греческим послам быстрее идти к Олегу и умолить его не губить город и никаких бед не чинить, потому что согласны на любые дани, которые захочет князь Руси взять от греков. И пошли к цезарям от Олега пять воевод: Фарлоф, Велемуд. Карл, Руальд, и Стемид, с тиверцами-переводчиками и грамоту от Олега на греческом языке (а лiстъ от ХЪльга на гърЪчьскы мовi) дали цезарям, где были прописаны условия договора (рядъ iспълнiтi): дать воинам по 12 гривен из расчета на две тысячи насадов по 40 воинов, и конным воинам каждому по две гривны на пропитание, и городам русским, числом 28, по одному таланту золотом, а Киеву, матери городов русских, семь талантов золотом (А гърадъмъ рускымъ чiслъмъ дъва десятЪ а осьмь по едiному таланту зълатъмъ А Матi гърадъвъ Рускыхъ Кыеву седъмь талантъвъ зълатъмъ; Лаврентьевская летопись: И заповЪда Олегъ дати воемъ на 2000 кораблiй, по двЪнадцать гривнъ на ключь, и потомъ даяти уклады на Рускiе городы: первое на Кiевъ, таже и на Черниговъ, и на Переяславъ, и на Полътескъ, и на Ростовъ, и на Любечъ, и на прочая городы; по тЪмъ бо городомъ сЪдяху князья подъ Ольгомъ суще), и от купцов, которые из Руси, налоги (мыто, Мытищи) не брать за въезд и месячный налог (мЪсячiну не iматi) за пребывание до шести месяцев не взимать, также не делать всякие пакости и обиды русам и в плен не брать, а дворы для проживания, еду и питье русам давать и в любви с ними жить (А въсякiя пакостi а обiды Русъмъ не чiнiтi А пълънъ не iматi А дъворы а бърашьно а пiтiе Русамъ даятi А въ любовЪ вiтатi). И этот договор (рядъ) цезари Леон и Александр печатью от своей короны скрепили и крест целовали (съкърЪпiю от къруны прiложi а кърЪстъ прiгубЪ), и этим мир с Олегом заключили, а Олег с воеводами поклялись оружием и Перуном с Волосом этот договор соблюдать (аже ХЪлъгъ съ архонты кляшася оружiемъ а Перунъмъ съ Вълосъмъ сь рядъ блюстiтi)…
…И еще приказал Олег паруса на насадах поднять и тотчас плыть к Киеву, а паруса на этих насадах греки сделали из шелка для русов и из холстины - для словен, но зато якоря им дали медные (вЪтрiла павълочiты Русамъ дъля а СловЪнЪмъ же толстiнънЪ остаа Аць анкiры въдаа мЪдяны)…
…И отошли от Царьграда воины Олега на Север, на Русь, Олег же приказал прибить свой щит на воротах Царьграда, вокруг щита воткнуть двадцать восемь медных копий, по одному от каждого города Руси для устрашения греков да и чтобы помнили Русь (А ХЪлъгъ же повелЪ оукрЪпiтi щiтъ свой на въратЪхъ ЦарьгърадовЪ А въкроугъ щiта ХЪльговЪ вънъзътi шерЪшiя медяныя А въсЪхъ дъвадесять а осьмь А сь шерЪшiя по едiному от гърадъвъ Русъкiхъ гърЪцьмъ памятi дъля а оустрашЪнiя от Русi)…
…И пришел Олег к Киеву и привез много добра полянам и русам, и раздал дары мужам и женам, и детям русским, и воеводы его вернулись к себе с дарами и добычей огромной для своих родов…И люди Руси очень полюбили Олега и назвали его Вещим, потому что все знает и все может, как Стрибог (А людiе зЪло възълюбЪ Хелъга А нарекоша iмя Ъмоу або сь ХЪлъгъ Въшьтiй Бо вЪдаетъ вьсь яко СътрiБогъ)
Будинский изборник IX-XIV вв.: Арамейская Библия и Аскольдова летопись: (текст, перевод, комментарии, статьи). Под общей редакцией академика Ю.К. Бегунова. Санкт-Петербург. Из-во Искусство России, 2013. 550с.
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_476.htm
Глава XII. Рюрикова Русь и путь ее
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_477.htm
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_478.htm
Великий князь Олег – зиждитель земли Русской
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_505.htm

 Отправлено: 20.11.15 09:31. Заголовок: Великий князь Олег –..

Великий князь Олег – зиждитель земли Русской
Въ лЪто 6419 въ дЪнь шестый зiлоса мiнея явiся въ нЪбЪсЪхъ астрiя нЪкая а зЪло вЪлiя а въласата о трiехъ копiйна А зърiма дънЪсь бо свЪта вЪльмi а стрiе жала от ня оустрЪмiся на нЪбЪсi от захода а къ Кыеву гъраду аже людiе оужасахуся оузъръ се
…А прiзъва ХЪлъгъ нЪкiiхъ старъцЪвъ А сь вълхъвы iже обiтахъмъ въ лЪсЪхъ Оковъскыя А въпрашае i Аже чесо суть знамЪнiе сiе Да гълаголiтЪ мънЪ вЪдii старъчЪ…Аць вълхъвы оустрашiся кънязя да не мълъвятъ емоу А старЪйшiй рЪчЪ ХЪлъгу А се къняже не бълагъмъ знамЪнiе Да тi завЪтъ даяшЪ аже отпушахъмъ ны да не заключiмы бяше въ юзiлiщЪ есi за вЪстiе сiЪ от нЪбЪсъ тi възъгънЪвiся А намъ же безъвiнънъмъ кару от тя прiятi Бо вЪстiе от сь астрiй небълагоЪ…Аже ХЪлъгъ речЪ вълхъвамъ Азъ да не сътворю зъла вамъ абiе да мълвiтЪ iстiну о сЪмъ

СтарЪйшiй же вълъвъ речЪ ХЪлъгу аже сь астрiя iмаашЪ трiе вЪршiя яко жала аже оустрЪмiся от захода Кыеву А се суть трiе сьмЪртi къняжевЪ iже сущi въ гърадЪ сЪмъ А кълючiся трiе печалi а плача егъда прiгърядЪ от заходънiiхъ прЪдЪлъвъ земълi Полянъскыя къ сiмъ кънязьмъ iхъ оуспЪнiя А пьръвъ оумърЪшi тi къняжЪ ХЪлъгъ А сь абiе кълючiся яко iзыдЪтъ лЪто се А сьмЪрть прiiмЪшi от комонi своя iже възъляжетъ на блiзъкъмъ хълмЪ къ заходу от Кiева А въторый оумърЪтъ кънязъ Iнгъваръ суть нЪтiй а зятiй твой А сьмЪрть прiiмЪтъ от дъвохъ дърЪвЪсъ еже прозябаютъ на далъньмъ хълмЪ къ заходу от Кiева А лЪта дългiя iзыдутъ да оумърЪтъ трiетiй кънязъ Святославль суть вънука твой а Рурiкъвъ iже детЪскъ въ дънi сЪй бо сЪдьмь годiнъ Ъмоу Аць рокъ Ъго завЪщьнъ занежЪ въ нЪбЪсЪхъ а по възърастЪ бяшетъ буенъ а дъръзъкъ а кърЪпъкъ кънязъ А оумърЪтъ на бърЪзЪ ръцы аже текущЪ въдалЪ къ заходу от Кiева А лобъ Ъго яко чашю опояшетъ зълато А се явъно зърю въ iзъчадii вьрЪтiй яко бъльщянiе зълата iзыдЪтъ от лъба Ъго
А тi къняжЪ ХЪлъгъ въбързЪ вЪршi дЪла земъныя бо върЪмя твоЪ iзъходiтъ а конъ блiзъкъ
А оумолъкълъ старЪйшiй вълхъвъ А въсЪ съклоняхуся нiцъ прЪдъ кънязьмъ
А зЪло възъгнЪвiся ХЪлъгъ на вълхъвы А възъпi iмъ же Аже чаетЪ лi егъда вашь конъ прiспЪ въявЪ за нелЪпiе вашЪ Аць слово къняжЪЪ не съта рушiтi А гънЪвъ свой оумiрiлъ бо лъжа а лЪсть не годЪ емоу А отпущахъмъ съ мiръмъ сiiхъ старьцъвъ А повелЪ чадi брашьны а пiтiе даятi iмъ же въ хълсты а въ iчыгы пакыы обуятi
А съта ХЪлъгъ мнЪтi о сьмЪртi аже гърядЪтъ Ъмоу А яко iзъбЪгънутi iа а оуклонiтiся от сЪго прЪдъвещанiя А въмалЪ розъмышляху А съшЪдъ съ комонi своя…А прiгубЪ Ъго въ лобъ А шьпьчЪ Ъмоу Тi комоню мiй любый комоню Аще тi нЪслъ мЪнЪ въ сЪчЪхъ А не едiно же не запънувшЪ о камЪнiе А не едiно не оужасЪся от лязъгаа а шюма сЪщi А вьсь егъда оунЪсохъмъ мя а годъзнуЪ

мя от погыбелi А вьсь чясъ не чаяху азъ яко съмЪрть прiгърядЪтъ от тя А конъ от тя мi прiятi А не чаю се
Аже будЪму сii вълхъвы лъжывы Аже мню азъ на въсь жiвотъ мой да суща Перунова въласть
А прiзъваа евтюха старЪйшаго а повелЪ супонь разъятi комоню А брашьно дъбъро даятi комоню А въ нуждънъ часъ поiтi а кърмiтi А въ стойлЪ озiмЪ държатi А въ полЪ лЪтъмъ пасiтi А не камо же сь комоню не сЪдълатi А въсяко Ъго холiтi А от зъла блюстiтi на вьсь годiны вiтанiя Ъго же
Сiце повелЪ ХЪлъгъ а въторьцей прiгубЪ комоню въ лобъ А iзъшЪдъ Кiеву на комонЪ iномъ
В год 911-й, в 6-й день февраля месяца, явилась в небе некая огромная звезда волосатая, и из нее исходили три хвоста, как три копья, и видна она и днем, потому что очень яркая, и три жала от нее устремились по небу от запада к городу Киеву, и люди пугались, видя это (Период обращения кометы Галлея изменчив: от 74 до 79 лет. Лаврентьевская летопись: Въ лето 6419 (911) Явися звЪзда велика на западЪ, копЪйным образом; хроника Георгия Амартола под 912: При семь звЪзда явися велия от запада, копииника его нарицахоу о сих злiи. Та звЪзда кровопролитие прознаменоуеть КонстянтинЪ градЪ (с.541) - В.М. Истрин. Хроника Георгия Амартола в древнем славяно-русском переводе. Пгр., 1920, т. 1, 615с. http://www.twirpx.com/file/1186227/ 9.8Мб)…
И призвал Олег неких старцев-волхвов, которые жили в Оковских лесах, и спросил у них: что означает это знамение? - Скажите мне, всезнающие старцы…Но волхвы испугались князя и препочли промолчать, а самый старый из них сказал Олегу: А это, князь, недоброе знамение; обещай, что отпустишь нас, не посадишь в поруб за эту весть небесную, за которую на нас рассердишься, и нам, невиновным, придется от тебя кару понести, потому что весть от этой звезды недобрая -…Но Олег сказал волхвам: Я не сделаю вам зла, но говорите всё как есть -…И старый волхв поведал Олегу, что эта звезда имеет три острия, которые как жала устремились от запада в сторону Киева, а это означает три княжеские смерти, и произойдет сие с князьями, которые будут княжить в этом городе. И будут великие печали и великие плачи трижды в земле Полянской, когда смерть придет к этим трем князьям. - И первым умрешь ты, князь Олег, и это скоро случится, как закончится этот год, и смерть ты примешь от своего коня, который будет лежать на ближайшем к западу от Киева холме, а вторым умрет князь Ингвар, твой племянник и твой же зять, он смерть примет от двух деревьев, которые растут на дальнем к западу от Киева холме; и пройдут долгие годы, и умрет третий князь, твой внук и Рюриков внук - Святослав, которому ныне всего семь лет, но судьба его записана заранее (рокъ Ъго завЪщьнъ) на небесах, а когда вырастет, то станет смелым и сильным, но нрава крутого и умрет на берегу реки, которая течет к западу от Киева, а его голову, как чашу, опояшет золото, я ясно вижу сквозь дымку времени (а се явъно зърю въ iзъчадii вьрЪтiй), как блеск золота исходит от его головы;…а ты, князь Олег, быстрее заканчивай дела земные, потому что твое время кончается и близок твой конец -.
…И умолк старый волхв, и все низко поклонились князю…
И разгневался Олег на волхвов и закричал: Знаете ли вы про свой конец, который ваши нелепицы приближают?! - Но слово княжеское не стал нарушать и усмирил свой гнев, потому что ложь и обман не были свойственны ему (а гънЪвъ свой оумiрiлъ бо лъжа а лЪсть не годЪ емоу) и отпустил с миром старцев, и приказал прислуге снабдить их едой и питьем и в обувь новую их обуть (брашьны а пiтiе даятi iмъ же въ хълсты а въ iчыгы пакыы обуятi)…
…И стал Олег думать, как, невзирая на зловещее предсказание, избегнуть смерти, и, немного поразмыслив, он сошел со своего коня, поцеловал его в лоб и прошептал: Конь, мой любимый конь, когда ты нес меня в сражениях, то ни разу не споткнулся о камни и ни разу не испугался лязга и шума битвы, и всегда (вьсь егъда) уносил меня и спасал от погибели; так неужто могу я смерть свою от тебя принять.
А может, волхвы - обманщики, но, думаю я, на всё воля Перуна -.…И призвал старшего конюха (евтюха), и приказал расседлать коня и давать ему хорошую еду, и поить, и кормить вовремя, и зимой в теплом стойле содержать, и летом в поле пасти и никому коня не давать седлать, и всячески за ним ухаживать, и беречь его от всякого зла всю его жизнь…Так приказал Олег и, опять поцеловав коня в лоб, уехал в Киев на другом коне…(далее текст утрачен. Примечание составителя).
Будинский изборник IX-XIV вв.: Арамейская Библия и Аскольдова летопись: (текст, перевод, комментарии, статьи). Под общей редакцией академика Ю.К. Бегунова. Санкт-Петербург. Из-во Искусство России, 2013. 550с.
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_476.htm
Глава XII. Рюрикова Русь и путь ее
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_477.htm
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_478.htm
Великий князь Олег – зиждитель земли Русской
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_505.htm

 Отправлено: 23.11.15 07:57. Заголовок: Великий князь Олег –..

Великий князь Олег – зиждитель земли Русской
Слилися речи в шум невнятный;
Жужжит гостей веселый круг;
Но вдруг раздался глас приятный
И звонких гуслей беглый звук;
Все смолкли, слушают Баяна:
И славит сладостный певец
Людмилу-прелесть, и Руслана,
И Лелем свитый им венец.
- А.С. Пушкин. Руслан и Людмила
Въ тоЪ же лЪто 6419 прЪставiся оу ПълЪсковЪ кънягыня възълюблЪна ХЪлъга Людъмiла дъщЪрь Вадiмiрова а матi трiехъ чадъ Аже от Ратъмiра къняжiчь Вълодiславъ iже сЪдЪ на къняжЪнii оу ПълЪсковЪ А къняжата Горыня аже сЪдЪ съ матi своя оу ВъбытовЪ суть iмЪнiЪ рода iхъ А ХЪлъгова дъчь суть мълада кънягыня ХЪлъга аже жена кънязя Iнгъвара а матi къняжiча Святославъля
А бысть ЛюдъмiлЪ въсЪхъ лЪтъ 63 АщЪ бяшЪ вЪлЪлЪпа жена А не възъжелала вiтатi оу КiевЪ А по въсii лЪта вiтала съ чадамi своя въ ПълЪсковЪ а въ iмЪнiяхъ своя А тамо же прЪставiся А положЪна бысть оу iмЪнii своя оу ВъбутовЪ
Олъгъ же ВЪшьтiй вЪсьма печалiся по ЛюдъмiлЪ А речЪ Бо не могълъ жiтi бЪзъ нЪя А мню аже абiе прiiду къ нЪй же
Бо до Людъмiлы азъ едiнъ сущю А бЪзъ Людъмiлы пакы же едiнъ сущю
В тот же год 911-й умерла в Плескове любимая жена Олега, княгиня Людмила, дочь Вадимира и мать троих детей: от Ратмира - княжича Владислава, который княжил в Плескове, княжны Горыни, которая вместе с матерью своей жила в Выбутове, это имение их рода; и дочери Олега, молодой княгини Ольги, которая стала женой князя Игоря и матерью княжича Святослава (Из Жития св. Ольги (Степенная книга, ч.1, 1775г. с.6 http://imwerden.de/cat/modules.php?name=books&pa=showbook&pid=1939 ):…равноапостольная Великая Княгиня Ольга, претворенная во святомъ крещенiи Елена, ея же память празднуемъ днесъ, юже произведе Плесковская страна, иже отъ области царствiя Великiя Русскiя земли, отъ веси именуемыя Выбутская близъ предЪл НЪмеческiя власти жителей, отъ языка Варяжска, от рода же не Княжеска ни Вельможеска, но отъ простыхъ людей)..
…И было Людмиле всего 63 года, и была она очень красивой женщиной, и не захотела жить в Киеве, и все годы жила со своими детьми в Плескове, в своих имениях, и там же умерла, и похоронена была в своем имении в Выбутове (Выбутино/Выбуты в двенадцати верстах от Пскова, древняя переправа, брод через реку Великую).
Олег же Вещий очень переживал кончину Людмилы, говорил, что не может жить без нее: Думаю, что скоро приду к ней…
Ведь до Людмилы я был один и без Людмилы снова я один…

9 – Ольгин Камень 1 (следовик) близ Выбут (не сохранился)
10 – весь Выбутская
http://museums.pskov.ru/news/?idnews=01225
Будинский изборник IX-XIV вв.: Арамейская Библия и Аскольдова летопись: (текст, перевод, комментарии, статьи). Под общей редакцией академика Ю.К. Бегунова. Санкт-Петербург. Из-во Искусство России, 2013. 550с.
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_476.htm
Глава XII. Рюрикова Русь и путь ее
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_477.htm
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_478.htm
Великий князь Олег – зиждитель земли Русской
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_505.htm

 Отправлено: 24.11.15 07:56. Заголовок: Великий князь Олег –..

Великий князь Олег – зиждитель земли Русской

Въ лЪто же 6419 родiся оу Малька кънязя въ ДрЪвлянЪхъ iже въ ВручЪвi съварахъ А наречЪнъ Дъбранъ бо въ чЪсть дЪда суть отня МальковЪ
…А сь Дъбранъ яко же дЪдъ Ъго а прадЪдъ Яръмiръ вЪльмi вЪлiкъ пълотiю а шiрокъ въ рамЪны а кърЪпъкъ сiлой А по възърасту сЪдЪ оу IскръстЪнЪ
…А въпьръвоЪ поiдутъ съ отнЪмъ на Поляны бо похощютъ…
Въ лЪто 6420 поiдутъ сълы ХЪлъговЪ въ ГърЪцi мiра дъля продълЪнiя въторiцЪю яко сущЪ прi тЪхъ же цЪсарЪхъ ЛеонЪ а ОлъксандЪрЪ А старЪйшь сълъ Карълъ iже съварахъ ТоръвардЪвъ прiнеслъ цЪсарьмъ харатЪю ХЪлъговЪ А съ гърафiксемъ еже Мы от роду Рускаго сълы Карълъ IнегЪлъдъ Фарълофъ ВьрЪмудъ Рулавъ Гудъ Руалъдъ Карънъ Фрулавъ Рюаръ Актевонъ Труанъ Лiдулъ Фостъ Стемiдъ iже съланы от ХЪлъга вЪлiего кънязя Рускаго а от iныхъ съвЪтълыхъ кънязй Русi а аръхонты iже от въсЪхъ къто подъ дЪснiцы ХЪлъговЪ А мiръ iмЪяшЪ мЪжю Русiю а ХрЪстiяны А хотяшЪ мiръ а любовь прЪдълiтi а оудЪржатi въ вЪкы А нiчЪса не чiнiтi обiды же нi кънязЪмъ нi гостЪмъ нi людЪмъ а iнымъ же ХрЪстiянъмъ а Русамъ а СъловЪнъмъ А iныхъ iже сущi оу ГърЪцi а Русi…
…А вы же ГърЪцi да съхранiтЪ тоЪ же любовъ а бълаго къ кънязьмъ нашiмъ свЪтлымъ Рустiiмъ а къ iнымъ людьмъ iже сущi на Русi подъ дЪснiцЪй вЪлiего кънязя наашего ХЪлъга Да не нарушiтЪ мiръ а любовь iже сущi межю ХрЪстiяны а Русы во въкы въкамъ

…Аще къто оубiЪнъ есьтЪ от ХрЪстiянiна лiбо от Русiна да оумьрЪтъ iдЪже сътворiлъ оубiЪнiЪ Се бо бяше Ъмоу казьнь велЪнiю цЪсаревЪ лiбо къняжевЪ сiце есьтЪ рядъ въ харатЪЪ межю Хрiстiяны а Русi Да iсполънЪнъ будЪтi
…А сь рядъ сътворЪнъ въ лЪто 6420 дiонiсiя мiнЪя вътораго дъня А цЪсаръ же Леонъ въдаа сълы рускыя дары же бълагыя а зълато а павълокы а фофудiЪ…А отпустi сiцЪ съ мiръмъ а чьстiю въ земълю Русъкою
В год 911-й родился у Мала, князя древлянского, в городе Овруче первенец, которого назвали Добраном; говорят, что назван он в честь деда, отца Мала…
…А этот Добран, как и дед его и прадед Яромир, весьма дородный, широкоплечий и сильный, и когда возмужал, то стал княжить в Искоростене…
…И первыми пошли с отцом на полян, потому что хотели…(далее текст утрачен. Примечание составителя).
В год 912-й отправил Олег своих послов к грекам для вторичного продления мира, как то было при тех же цезарях Леоне и Александре, и главный посол Карл, первенец Трувора, вручил цезарям договор от Олега, где было записано следующее (а съ гърафiксемъ еже): Мы, от рода русского послы Карл, Инегельд, Фарлоф. Велемуд, Рулав, Гуд, Руальд, Карн, Фрулав, Рюар, Актевон, Труян, Лидул, Фост, Стемид, посланы от Олега, великого князя русского, и от других светлых князей Руси, и от бояр, и от всех, кто под властью Олега, мир и дружбу между Русью и христианами продлить, и удержать их вечно, и чтобы никаких обид ни князьям, ни купцам, ни простолюдинам, ни другим христианам, и русам, и словенам, и всем, кто живет у греков и на Руси, не чинить…(далее текст утрачен. Примечание составителя).
(Лаврентьевская летопись: В лЪто 6420. Посла Олегъ мужи свои построити мира и положити ряды межи ГрЪкы и Русью, и посла глаголя равно другаго свЪщания, бывшаго при тЪхъ же царихъ Лва и Александра: Мы от рода Рускаго — Карлы, Инегелдъ, Фарлофъ, Веремудъ, Рулавъ, Гуды, Руалдъ, Карнъ, Фрелавъ, Рюаръ, Актеву, Труанъ, Лидуль, Фостъ, Стемиръ, иже послани от Олга, великаго князя Рускаго, и от всЪх, иже суть под рукою его, свЪтълыхъ бояръ, к вамъ, Львови и Александру и Костянтину, великьмъ о БозЪ самодЪржьцем, царемь грЪцкымъ, на удЪржание и на извЪщение от многыхъ лЪтъ межю Христианы и Русью бывшюю любовь, похотЪньемъ наших князь и по повелЪнию и от всЪхъ, иже суть подъ рукою его сущих Руси (см. полный текст c.13-14. Полное собрание русских летописей. Том 01. Лаврентьевская и Троицкая летописи. 1-е изд. СПб: 1846 http://www.twirpx.com/file/923302/ 41.3Мб))
…А вы, греки, сохраните ту же любовь и доброе отношение к нашим светлым русским и к иным людям, которые живут на Руси под властью великого князя нашего Олега, и никто не может нарушить мир и любовь, которые существуют между христианами и русами во веки веков.
(Лаврентьевская летопись (с.14):…Такоже и вы, ГрЪци, да храните таку же любовь къ княземъ свЪтлымъ нашимъ Рускымъ и къ всЪмъ, иже суть подъ рукою свЪтлаго князя нашего, несъблазнену и непреложну всегда и въ вся лЪта).
…А если кто будет убит христианином или русским, то убийца должен быть казнен по велению цезаря или князя на том же месте; такое условие есть в договоре между христианами и Русью, и оно должно выполняться
(Лаврентьевская летопись (с.14):…Аще кто убиеть Крестьяна Русинъ, или Христьянъ Русина, да умреть, идеже аще створить убийство)…
…И этот договор заключен в год 912-й от РХ, второго дня сентября месяца, и цезарь Леон дал русским послам дорогие дары: и золото, и парчу, и сосуды…, и так отпустил с миром и честью в землю Русскую…
(Лаврентьевская летопись (с.15-16):…На утвержение же и неподвижение быти межи вами, Хрестьяны, и Русью, бывший миръ състворихом Ивановомъ написанием на двою харотью, царя вашего и своею рукою, предлежащим честнымъ крестомъ и святою единосущною Троицею единого истиньнаго Бога нашего, извЪсти и дасть нашим послом. Мы же кляхомся къ царю вашему, иже от Бога суще, яко Божие здание, по закону и по покону языка нашего, не переступати ни намъ, ни иному от страны нашея от уставленыхъ главъ мира и любве. И таково написание дахомъ царства вашего на утвЪржение обоему пребывати таковому свЪщанию, на утвЪржение и извЪщение межи нами бывающаго мира. МЪсяца сентября въ 2, а в недЪлю 15, в лЪто создания миру 6420 –
Цесарь же Леонъ слы Рускыя почьстивъ дарми — золотом, и паволоками и фофудьями — и пристави къ нимъ мужи свои показати имъ церковьную красоту, и полаты златыя и в нихъ сущая богатьства, злато много и паволокы и камЪнье драгое, и страсти Господни, вЪнЪць, и гвоздье, и хламиду багряную, и мощи святыхъ, учаще я к вЪрЪ своей, и показающе имъ истинную вЪру. И тако отпусти я въ свою землю съ честью великою. Послании же Ольгомъ слы придоша къ Ольгови и повЪдаша вся рЪчи обою цесарю, како створиша миръ, и урядъ положиша межю ГрЪцькою землею и Рускою, и клятвы не переступати ни ГрЪцемь, ни Руси)
Будинский изборник IX-XIV вв.: Арамейская Библия и Аскольдова летопись: (текст, перевод, комментарии, статьи). Под общей редакцией академика Ю.К. Бегунова. Санкт-Петербург. Из-во Искусство России, 2013. 550с.
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_476.htm
Глава XII. Рюрикова Русь и путь ее
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_477.htm
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_478.htm
Великий князь Олег – зиждитель земли Русской
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_505.htm

 Отправлено: 25.11.15 08:08. Заголовок: Великий князь Олег –..

Великий князь Олег – зиждитель земли Русской
Въ лЪто же 6421 жiвяху ХЪлъгъ а мiръ iмЪяшЪ къ всЪмъ странъмъ А къняжа въ КiевЪ а радовахуся мЪзiну вънуку Святъславлю А дъщЪрi своя ХЪльгЪ аже ОлЪна на Русi наречЪна А нЪтiю Iнгъвару iже Iгъръ наречЪнъ на Русi А се сутъ родъ Рурiкъвъ а ХЪлъгъвъ А къняжЪнiе ХЪлъговЪ дълъгоЪ сутъ трiедесятЪ а четырЪ лЪтъ А прiспЪ афiрь мiней а въсъпамятуЪ ХЪлъгъ прЪдъвЪщЪнiе вълхъвЪ а комоня своя дъбъра А прiзъваа овчюхЪ старЪйшаго а въпрашаЪ iа А коЪ естi комонь мой А яко бълюстiтЪ Ъго А отъвЪща евтюхъ Бо оумЪрлъ есi въдавЪ комонь твой Бо вЪтъхъ бяше А от печялi о тебЪ къняжЪ Бо егъда отшЪдъ от ны на комонЪ iномъ А съта сълЪзiтi комонь старЪйшiй А не съта ястi А не съта алкатi А въбрзЪ оумЪрлъ от сь печалi а вЪтъхостi своя А оустрашiлiся тебЪ вЪстiЪ небълагоЪ сълатi о сЪмъ А костi Ъго на горЪ на ЩЪковiцЪ на възълюбленъмъ выпасЪ Ъго а възъложiлi оу камЪнiя вЪлiЪго
А поiде ХЪлъгъ на ЩЪковiцЪ абы комоня помянутi А съсЪдЪ съ комоня мъладъго А подъшЪдъ къ къстямъ комонiiмъ А на голъ чьрЪпъ възъзряся А речЪ От сЪго лi лъба мънЪ сьмЪрть прiятi Бо комонь мой мьртъвъ Аць азъ сущю Да лъжывы тii вълхвы А въступi на лъбъ комонi А въ сь же мiгъ вынiкълъ iзъ зЪнiцы лъба аспiдъ зълоядiй а укълюнувшЪ ножiЪ къняжевЪ вънезаапу А възъгласi кънязъ от сь язъвЪ А абiе разъболЪся (…)

А гърЪбiщЪ ХЪлъгъвЪ аже сущЪ оу камЪнiя вЪлiяго на горЪ на ЩЪковiцЪ А се ЪсьтЪ заходъная стърана от Кiеву
А плачь бо вЪлiй А печалi а съкорбЪнiе быша въ ПолянЪхъ а СловЪгъ а въсЪя языцы Русъкiя Бо сь кънязъ ЪсьтЪ же вЪлiй кънязъ бо распаслъ Русь аже от моря Варяжьскаго а до Понъта Евъксiнъскаго аже а до горъ РiфатовЪ
…Въ лЪто 6421 зача къняжiтi на Русi Iнгъваръ съ ХЪлъгой А сь въ КiевЪ Аже въ ЦарЪгърадЪ зача царъствоватi Конъстянътiнъ бо мЪзiнъ сынъ Леонъвъ а съ матерью ЗоЪй а съ дЪдомъ Раманъмъ iже наречЪнъ Лакапiнъ
А егъда iзъшЪдъ лЪто едiно по сьмЪртi же ХЪлъговЪ а прiiдутъ Iнгъварь съ ХЪльгой аже Олёна а съ мЪзiнъмъ къняжiчЪ Святославъмъ на гору на ЩЪковiцЪ аже суть Аспiдова гора бо сущЪ на нь вЪлiе мъножьство сiiхъ гадъвъ А ЪсьтЪ тамо гърЪбiщЪ ХЪлъговЪ аже оу камЪнiя вЪлiяго А поча слЪзiтi по ХЪльгу бо суть отчЪ ОлёнЪ а вуi Iнгъваръвъ а дЪдъ Святославлю А вЪлiй съвЪршiтЪлъ а окормiтЪль земълi Русъкыя аже по завЪту РурiковЪ А просяшЪ оу Стрiбога о бълаговiтанii земълi Русъкой а о даянii крЪпостi Ъя съпротiвЪ нашъствiя Хозары а Българы а ПеченЪгы а iныя языцы чюжiя iже похощютъ Русь прiмучатi а данi iмаатi а въ къщЪi пълЪнiтi А о пособлЪнii Стрiбожiемъ кънязьмъ Рустiiмъ яко бяше се прi кънязЪ вЪлiемъ ХЪлъгЪ ВЪшьтiiмъ егъда Русъ бяша крЪпка а страшьна языцЪмъ чюжiiмъ А въсЪ оубояся Русi да аже цЪзарЪ Вшзанътiiскiя…
В год 913-й живет Олег в мире со всеми странами, княжит в Киеве, радуется маленькому внуку Святославу и дочери своей Ольге, которая Олёной на Руси наречена и племяннику Ингвару, нареченному на Руси Игорем, и все они от рода Рюрика и Олега; и княжение Олега долгое, уже 34 года, и подошел октябрь (а прiспЪ афiрь мiней), и вспомнил Олег предсказание волхвов про своего любимого коня, вызвал главного конюха (овчюхЪ старЪйшаго) и спрашивает его: А как живет мой конь и хорошо ли вы ухаживаете за ним? - И отвечает ему конюх (евтюхъ): Давно (въдавЪ) умер твой конь, потому что был стар (бо вЪтъхъ бяше) и от печали по тебе, князь: ведь когда ты уехал от нас на другом коне, то твой конь заплакал (а съта сълЪзiтi) и не стал есть (а не съта ястi), и не стал пить (а не съта алкатi), и быстро умер от тоски и от старости, а мы побоялись извещать тебя об этом и слать тебе недобрую весть (вЪстiЪ небълагоЪ сълатi); а кости его лежат на горе Щековице, на месте его любимого выпаса, мы их положили возле большого камня…
…И поехал Олег на Щековицу, чтобы коня помянуть, и сошел с молодого коня, и подошел к конским костям, и стал смотреть на голый череп, и говорит: От этого ли черепа мне смерть принять, ведь конь мой давно мертв, но я жив (аць азъ сущю), значит, солгали те волхвы, - и наступил на череп конский, и в этот же миг из глазного отверстия черепа выползла ядовитая змея и ужалила князя в ногу внезапно (а въ сь же мiгъ вынiкълъ iзъ зЪнiцы лъба аспiдъ зълоядiй а укълюнувшЪ ножiЪ къняжевЪ вънезаапу), и вскрикнул от боли князь, и быстро яд подействовал, и умер вскоре князь…
…И могила (гърЪбiщЪ) Олега есть у великого камня на горе Щековице, а это на запад от Киева…
…И великая скорбь постигла полян и словен, и все народы Руси (А плачь бо вЪлiй А печалi а съкорбЪнiе быша въ ПолянЪхъ а СловЪгъ а въсЪя языцы Русъкiя), потому что этот князь - великий князь, который расширил границы Руси (распаслъ Русь) от моря Варяжского до Черного моря и до гор Кавказа (от моря Варяжьскаго а до Понъта Евъксiнъскаго аже а до горъ РiфатовЪ)
...В год 913-й начали княжить на Руси: в Киеве Ингвар с Ольгой, а в Царьграде - Константин, младший сын Леона, со своей матерью Зоей и с дедом Романом, который назван Лакапином…
…А через год после смерти Олега пришли Ингвар с Ольгой и с маленьким княжичем Святославом на гору Щековицу, которая названа Змеиной горой, потому что живет там великое множество гадов, и там же могила Олега, у большого камня; и стали они оплакивать Олега, ведь он отец Ольги (немцы называли ее по отцу королевой ругов (regina rugorum)), и дядя по матери Ингвару, и дед Святославу, и великий вершитель судеб, и кормилец земли Русской, по завету Рюрика; и стали они просить у Стрибога о благополучии земли Русской и о даянии ей силы против набегов хазар и болгар, и печенегов, и других чужих народов, которые хотят покорить Русь, и дани взимать, и рабов пленить, и о помощи от Стрибога русским князьям, как было при великом князе Олеге Вещем (ХЪлъгЪ ВЪшьтiiмъ), когда была сильна Русь и страшна чужим народам, и все боялись Руси, даже (да аже) цезари византийские…
Будинский изборник IX-XIV вв.: Арамейская Библия и Аскольдова летопись: (текст, перевод, комментарии, статьи). Под общей редакцией академика Ю.К. Бегунова. Санкт-Петербург. Из-во Искусство России, 2013. 550с.
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_476.htm
Глава XII. Рюрикова Русь и путь ее
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_477.htm
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_478.htm
И живяше Олегъ миръ имЪя къ всъмъ странамъ, княжа въ КiевЪ. И приспЪ осень, и помяну Олегъ конь свой, иже бЪ поставилъ кормити и не всЪдати на нь. БЪ бо преже въпрошалъ волъхвовъ кудесникъ: Отъ чего ми есть умърети? И рече ему одинъ кудесникъ: Княже! Конь, его же любиши и ездиши на немъ, отъ того ти умрети. Олегъ же прiимъ въ уме, си рече: Николи же всяду на конь, ни вижю его болЪ того. И повелЪ кормити ие и не водити его къ нему, и пребывъ нЪколико лЪтъ не дЪя его, дондеже и на Грекы иде. И пришедшю ему къ Кiеву и пребыстъ 4 лЪта, на 5 лЪто помяну конь свой, от него же бяху рекли волъсви умрети Ольгови. И призва старЪйшину конюхомъ, рече: Кде есть конь мой, его же бЪхъ поставилъ кормити и блюсти его? Онъ же рече: Умерлъ есть. Олегъ же посмЪяся и укори кудесника, река: То ть неправо молвить волъсви, но все то льжа есть: конь умерлъ есть, а я живъ. И повелЪ осЪдлати конь: Да ть вижю кости его. И прiЪха на мЪсто, идЪже бяху лежаще кости его голы и лобъ голъ, и слЪзъ съ коня, посмЪяся речи: Отъ сего ли лъба смьрть мнЪ взяти? И въступи ногою на лобъ; и выникнучи змЪя, и уклюну ие въ ногу. И съ того разболъвся и умьре. И плакашася по немъ вси людiе плачем великомъ, и несоша ие и погребоша ие его на горЪ, иже глаголеться Щековица; есть же могила его до сего дня, словеть могыла Олгова. И бысть всЪх лЪт княженiя 33. Се же дивно есть, яко отъ волхвованiя сбывается чародъйствомъ (с.16)
Полное собрание русских летописей. Том 01. Лаврентьевская и Троицкая летописи. 1-е изд. СПб: Типография Эударда Праца, 1846. XX, 271с. http://www.twirpx.com/file/923302/ 41.3Мб
Великий князь Олег – зиждитель земли Русской
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_505.htm

 Отправлено: 26.11.15 09:35. Заголовок: Гунны-огузы-тюрки-ту..

Гунны-огузы-тюрки-турки
***
Бог наш генерал. Он нас водит, от Него и победа.
Кто храбр – тот жив. Кто смел – тот цел.
Победа – враг войны.
- Из заветов Александра Васильевича Суворова

ВЪстi о старЪшiхъ царяхъ рода СавiровЪ онЪже суть Гунъны нарiцаемы
Турайхаганъ I…А се ЪстЪ пЪрьвъ хаганъ пълемЪнъ Савъръвъ iже нарiцаемы яко СавърЪ Чьръны суть ГунънЪ…
Гаазътурайханъ II iже сь Огузътурайханъ въ лЪто 5878 прiiдоша съ вЪлiей ратiю от пущЪй Азiянъскiя а покорi а прiмучаа въсЪ пълемЪна Гiръканъскiя а МЪотЪ а вьсь родъ Тохаръмъвъ…
…Огузъ же ханъ онъ же суть отЪнь Атътiлъвъ бо Ъго жена от Савiрова колЪна Огузъвъ…От нiхъ же родiся Атътiла а мЪзiнъ Мiлiасъ iже бърань iмЪяшЪ на вьсь страны ЕвропЪянъскiя въ лЪто 5881…
Хаганъ же Атътiла родiся въ лЪто 5888 а прiставiся въ лЪто 5961 А вьсЪхъ лЪтъ вiтанiя Ъго суть 73 А iмаашЪ сЪдъмъ чадъ от чьтЪрЪхъ жЪнъ…
А прiiдЪтъ въ лЪто 5942 от земълi Гiръканъскiя къ МЪотii а къ Тавросу а къ Съкуфii ВЪлiей а съ многымi родамi своя iже СавiрЪ а Тюръкi а ЧьрЪмiсь а Мъръдва а мъногы iныя языцы А послЪжьдЪ распрострiся по вьсь земълi ЕвропЪянъстii аже до ГотъфЪ а АлеманнЪ а Съкуфii ВЪлiей до БужанЪхъ А ЪстЪ же мълъва о сЪмъ АтътiлЪ бо сь гунънъвъ нашЪстъвiе суть бо мъногы языцы покорi а прiiмучая iхъ а данi вЪлiя iмутъ сь Гунъны а по велЪнiю Атътiлову…а нарiцаемы яко Бiйчь Божiй…
А подъсупiся къ гъраду Рiму а едъва не iмааша сь гърадъ аже Рымъляны откупiся от сЪго пълЪнЪнiя а расточЪнiя…Хаганъ же Атътiла понеже зовомый по сь яко комонЪй Богъ аже сь Атъ сущЪ комонь а сь Iла сущЪ Богъ Аже въсЪ въкупЪ суще нарiцанiе яко Атътiла…
РымълянЪ же а РомЪЪ наречЪ сЪго хагана Атътiлу яко Бiйчь Божiй покаран Бiйчь Божiйя дъля языцы мъногы Бiйчь Божiй iже…
О старейших царях рода Савира, которые названы как Гунны
Турайхаган I — первый каган племен черных савиров, или гуннов…
Гаазтурайхан II, или Огузтурайхан, в год 370-й от РХ пришел с огромной ордой из Азиатских пустынь к Каспийскому морю и подчинил себе все племена каспийские и меотийские и весь род Тохармы (Фогарм – сын Гомера, библ.)…
…Огузхан, отец Аттилы (его жена от Савирова колена огузов), пошел войной на все европейские страны в год 373-й от РХ; в 380 году у него родился первенец — Аттила, а позже, в 386 году, младший брат Аттилы Милиас…
Умер Аттила в 453 году, и всех лет его жизни было 73, и имел семерых детей от четырех жен…
…И пришел Аттила в год 434-й от РХ из прикаспийских степей к Меотии (Азовскому морю), и к Скифии Великой со многими своими родами. Савиры, тюрки, черемисы, мордва и другие племена и народы позже распространились по всей земле европейской, дошли до готов и германцев и заняли всю Скифию Великую до Бужан (до реки Буг (южный)), …нашествие гуннов на европейские страны со-
провождалось данями огромными и грабежами…
…И подступились гунны к Риму и едва не взяли его, но римляне откупились от плена и разграбления…На языке гуннов Ат - это конь, а ила – Бог, а вместе получается Аттила, то есть Бог коней…
Римляне же и ромеи назвали этого кагана Аттилу - Бич Божий, так как явился он покарать народы Европы, которые отвратились
от Господа…

Родословiе рода СавiровЪ отнюдуже iзыдЪ пълЪменя Гунновъ а ВанъдалЪ
…А сь Савiръ сутъ мЪзiнъ а възълюблЪнъ сынъ Фогаръмъвъ

Родословие рода Савирова, откуда произошли племена гуннов и вандалов
Фогарма -> Савир (младший и возлюбленный сын Фогармы) - ->
Турайхаган I (Первый каган черных савиров, или гуннов – А се ЪстЪ пЪрьвЪ хаканъ пълемЪнъ Савъровыхъ iже СавърЪ Чьръны суть ГуннЪ) ->
От Турайхагана I: (5848 (340), 77, 5925 (417)) Гаазтурайхан II (Огузтурайхан) и (5854 (346), 60, 5914 (убит Аттилой 406 от РХ)) Баламбар (Баламбер, Буланбер)
От Огузтурайхана: (36) (5888 (380), 73, 5961(453)) – Аттила (имел семерых детей от четырех жен) и (5894 (386), 69, 5963 (455)) Милиас…
Будинский изборник IX-XIV вв.: Арамейская Библия и Аскольдова летопись: (текст, перевод, комментарии, статьи). Под общей редакцией академика Ю.К. Бегунова. Санкт-Петербург. Из-во Искусство России, 2013. 550с.
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_476.htm
Гунны-огузы-тюрки-турки
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_506.htm

 Отправлено: 27.11.15 08:06. Заголовок: Гунны-огузы-тюрки-ту..

Гунны-огузы-тюрки-турки

ГiзЪрiхъ же чьтiться яко сварахъ Атътiлъвъ iже нарiцаемъ въ чьсть дЪда яко ГаазЪръханъ аже суть мъняшЪ съкъро ВiщЪ Царьское сь ГiзЪрiхъ..
По прЪставлЪнiю же отца Атътiлы оустрЪмiся чьрЪзъ морi от сътраны Iберiйской къ земълямъ Лiвiанъскiмъ аже сущм въ Афрii а вЪлiю рать прiвЪдЪ съ нiмъ же а Лiвiанiю покорi А пакi царьство сътъворi А нарiцаемо сь Ванъдалы iже съ нiмъ прiiдоша…
ПослЪжьдЪ же Рiмъскы гърады а вЪсi мъногы разорi а цЪсарЪву жену а съ чадамi а съ къщЪямi поiмаа А iхъ зълато а iхъ съкаръбъ похыщахъмъ А вьсь iхъ оувЪдi чьрЪзъ морЪ въ гърадъ КоръфагЪнъ iже суть царьствiе Ванъдалъвъ…
А трiе сына ГiзЪрiховЪ суть вънуцЪ Атътiловы ЪстЪ Атурiсъ съварахъ а ГеллiмЪръ сьрЪдънъ а ГунънЪрiхъ iже мЪзiнъ А пъразяхъмъ въпьръвоЪ Атурiса а вътороЪ ГеллiмЪра А осташася едiнъ ГунънЪрiхъ А по ГунънЪрiху же сь царьство Ванъдалы аже сътъворЪно отнЪмъ ГiзЪрiхъмъ разъметошася от бъранi съ Рiмъляны а съ Лiвiяны…
ТоЪ же пъря мЪжю адЪльфiямi аже оучiнiся а ЪстЪ же а прiведохъмъ къ разъпадЪнiю сЪго царьства…
Хаганъ Баламъбаръ (БуланъбЪръ) ЪстЪ же блiжiка або адЪльфiй Гаазътурайхана А съ нiмъ же прiiдохъмъ въ земълю Пръканъскую въ лЪто 5878 А родъ Ъго воева въ бъранЪхъ въкоупЪ съ Гаазътурайханъмъ А въ лЪто 5885 СавiрЪ суть ГунънЪ въпьровое прiiдутъ въ земълi ЕвропЪянъскiя А оубi БаламъбЪръ царя Готъфъвъ ВЪнътарiя А сь въ лЪто 5886 А тако зачаша бърань вЪлiя въ сътъранЪхъ ЕвропЪянъскiхъ а пьръвое нашЪстъвiе Гунънъвъ а Савiръвъ
Аже егъда родiся Атътiла въ лЪто 5888 а послЪжьдЪ бысть пъря вЪлiя а бърань мЪжь сь пълЪмЪны А сь сущЪ по прЪставлЪнiю Гаазътурайхана…
А въ лЪто 5914 Атътiла оуязъвi сътрыя своя БуланъбЪра а прiя едiну вълость въ вьсь роды Савiрова ЕвропЪянъскiя iже сь ОногурЪ а ОгузЪ а iныя языцы оустремiся от Гiръканii въ земълi ЕвропЪнъскiя
Гизерих же, первенец Аттилы, назван в честь деда Гаазерханом, что означает Сокровище царское…
После смерти Атгилы его сын Гизерих устремился с огромным войском через море из страны Иберийской к земле Ливийской, которая находится в Африке, и покорил Ливию, и создал новое царство — вандалов…
Впоследствии им были разорены многие римские города и местности, а жену цезаря с детьми и прислугой он пленил и увез за море, в город Карфаген, в царство вандалов…
У Гизериха было три сына, они же внуки Аттилы: Атурис — первенец его, средний Геллимер и младший Гуннерих. Первые два сына, Атурис и Геллимер, погибли в междоусобице. и остался один Гуннерих…Царство вандалов, которое было создано Гизерихом, распалось под ударами римлян и ливийцев… и из-за распрей, которые учинились между братьями.
Каган Баламбар (Буланбер), приходящийся братом или иным родственником (блiжiка або адЪльфiй) Гаазтурайхану, пришел с ним в Прикаспийскую (Пръканъскую?) землю в год 370-й от РХ, и род его воевал вместе с Гаазтурайханом, а в год 371-й от РХ савиры, они же гунны, впервые пришли в Европу, и убил Баламбар царя готов Винитария, и в год 377-й это произошло, и так началась великая война в странах Европы с гуннами и савирами. Это было первое нашествие гуннов на Европу.
А когда родился Аттила в год 380-й, началась междоусобица у гуннов, и она усилилась после смерти Гаазтурайхана…
А в год 406-й Аттиля убил своего дядю по отцу Баламбара и установил единовластие над всеми племенами гуннов и савиров, присоединив к ним оногуров, огузов и другие племена, и с огромной ордой опять устремился из степей Гирканских в Европу
Будинский изборник IX-XIV вв.: Арамейская Библия и Аскольдова летопись: (текст, перевод, комментарии, статьи). Под общей редакцией академика Ю.К. Бегунова. Санкт-Петербург. Из-во Искусство России, 2013. 550с.
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_476.htm
Гунны-огузы-тюрки-турки
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_506.htm

 Отправлено: 29.11.15 12:24. Заголовок: Нерома, сиречь Жемоить

Ять пишет:

цитата:

В Литве река Нерис (Нярис), как там называется река Вилия — вторая по длине река Литвы, соединяет две древних столицы Великого Княжества Литовского — предположительную столицу Кернаве и Вильнюс. Вдоль берегов сохранились места языческих погребальных обрядов, курганы, священные камни и рощи Нерцы Северные (Нерис), Жмудь, Литавы, Илмы, Илмры http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_501.htm

Составитель Повести обнаружил хорошее знакомство с Прибалтикой и населявшими ее народами. Он отнес Литву к «пределу» Афетову, где, согласно Повести, «седять русь, чудь и вси языци», среди коих: «литва, зимегола, корсь, летьгола, любь. Ляхове же и пруси чюдь приседять к морю Варяжьскому» [6]. Летописец различает пруссов-эстиев и Литву; примечательно, что он упоминает четыре латышских племени (земгалы курши, латгалы, ливы); знает чудь-эстов, чудь-заволочскую и чудь-эстиев, т.е. пруссов, а Литву берет в целом. Видимо, в это время (начало XII в.) уже имелись какие-то основания для такого словоупотребления, ибо, вообще говоря, летописец знал составные части Литвы и, перечисляя «инии языци», которые «суть свой язык имуще» и «иже дань дають Руси», называет как Литву, так и Нерому [7]. Нерома это Жемайтия. Такое толкование следует из летописца Переяславля-Суздальского, где читаем: «Нерома, сиречь Жемоить»
[6] ПВЛ, ч. II, стр. 10.
[7] Там же, стр. 13 (в Лавр.: Норово ПВЛ, ч. II, стр. 183; в москов-ском своде 1485 г., основанном на своде ростовском, читаем: Нероме ЛСРЛ, т. XXIII, стр. 2).

Послание короля Гедимина (Перевод И.В. Шталь)
Гедимин, король литовцев и русских.
Досточтимым во Христе отцам и господам епископам дерптскому, эзельскому и наместнику земли ревельской, а также ратманам города Риги и всем остальным, пребывающим с нами в мире, шлем свою дружбу и милость.
Мы извещаем вас, всех и каждого, и сетуем с болью в сердце, что мир, который был установлен между нами и скреплен с обеих сторон посланиями и утвержден господином папой, теперь без всякой вины нашей враждебно нарушен крестоносцами братьями Тевтонского ордена, которые, не соблюдая условий договора и пренебрегая тем, что они должны были уведомить [нас], за два месяца до того, как пожелают нарушить мирный договор, и не задумываясь о справедливости, нанесли огромный ущерб подвластным нам землям, словно люди, забывшие о собственном спасении...
В. Пашуто. Образование Литовского государства. М.: Издательство Академии наук СССР, 1959. 536с.
http://www.twirpx.com/file/1126067/ 14Мб

К.М. Оболенский. Летописец Переяславля-Суздальского, составленный в начале XIII века. Москва. 1851. 217с.
http://twirpx.com/file/340568/ 14.9Мб
Имя Готов, пишет Шафарик, (Славян. Древности) по причине их жестокого обращения с Жмудью, соделалось ненавистным (А.Ф. Вельтман. Аттила и Русь IV и V века (1858), с.77). По cиe время сохранилась древняя общенародная песнь:

Perkunas Diewaitis
Nemuszk Zemaylis,
Bel musz Gudu,
Keip szunin rudu

Перун, Боже,
He мучь Жемайта,
Мучь Гота (Мучь Годь),
Рудаго пса!

 Отправлено: 30.11.15 08:53. Заголовок: Из Арамейской (Сирий..

Из Арамейской (Сирийской) Библии
А гълаголЪтъ Бiблiя АрамЪЪвъ А къто пролiяше къровь рода Да iзъгыбънЪтъ от къровi же рода своя
Как говорит Библия Арамеев – А кто прольет кровь рода своего, да погибнет от крови же рода своего…
***
Перед нами многослойный и разновременной семитско-греческий текст, вернее его часть (примерно 35%), сохранившаяся в архиве Н.А. Кучанского и восстановленная В.Н. Савченко. Он принадлежит семитским народам Ближнего Востока, но главным образом арамейскому народу, чьей Библией он призван быть. Текст восходит к незапамятным послепотопным временам, точнее к IV—III тысячелетиям до н.э., когда потомки Ноя Праведного Арам и Нахор приняли эстафету народного служения и возглавили расселение арамеев в Северной Аравии, Сирии и Палестине. В создании Арамейской Библии с незапамятных времен принимали участие многие историки и писатели Ближнего Востока. Это был процесс создания иной Библии арамеями (сирийцами), иудеями (израильтянами),греками (эллинами) и халдеями (вавилонянами). Это был коллективный труд от послепотопных арамеев до творцов Септуагинты (т.е. Библии 72 толковников, III в. до н.э.) и ее продолжателей — александрийских и коптских книжников, и до отцов Первого Вселенского собора в Никее, которые прочитали и отвергли Арамейскую Библию» в 325г. н.э., посчитав ее за ассирийский или вавилонский апокриф. Мы знаем, что александрийские книжники вложили немало своего труда, в том числе александрийский грек Клавдий Птолемей (до 168г. н.э.). ПоTOM книжно-летописную работу продолжили греческие монахи-летописцы под руководством Феофания Блаженного, сына (?) св. Стефана Сурожского, в Будинской обители под Киевом в середине - второй половине IX в. и придали книге законченный вид Изборника священно-исторического и родословно-летописного типов повествования - Из комментария Ю.К. Бегунова к текстам Арамейской Библии

От дърЪвлiiхъ АрамЪйскыхъ а Аръмянъскiхъ манусъкрiпътъвъ Се вЪстiя о Ное ПравЪдънъмъ
Яко гъласятъ оные сь правЪдънъ а бълагый Ной по съкърыжалЪ АдамовЪ сь къвчЪгъ съзiдалъ оу нЪкой окраiне гърада своего А несть въ блiзЪ гърада сЪго нi рЪцi нi осЪана нi ЪзЪрi А бяше въкроугЪ едiна твЪрдь земъная а камЪнiе Аже нЪкiя чьловЪкы възъзря на сЪ зiданiе вълотъскаго къвчЪга поча гълагълатi аже въ Ноя а въ чады Ъго вънiдЪ сотона iже отялъ от нiхъ же ръзумiе А iнiе же чьловЪцы оужасЪся вЪльмi егъда оузряхъмъ сь вълотъскый къвчЪгъ а въ далЪхъ от въскраi осЪана або ЪзЪрi
Аже абiе прiгърядутъ обълъкi вЪлii на небесi А сълънъцЪ завълокЪ А наста нощь А разъверстЪ хълябЪ небесныя А поча iзълiятi на земълю лывнi вЪлii А гЪлiосъ съкърывашася на въстоке А четыредесять дънЪй iзълiаше вЪлii водiЪ на земълю А вълотъскыя вълъны поглощахъмъ вьсь земълiе А сь къвчЪгъ моудънЪ поча въсъплыватi на вЪлiiхъ вълънахъ А се зачало вЪлiе Мiра IстоплЪнiЪ А се бяше въ лЪто 2242 от СМ Ъгъда четыредесять дънЪй бяше едiна нощь А вЪсь вiтанiе земъноЪ съконъчашася А едiнъ Ной съ чадамi а съ жЪнамi а съ въсЪмъ сущЪмъ аже бяше въ къвчЪгы въсЪ съкотiе а гадi а анiма а чаiцЪ А iхъ же зобанiемъ iзъбежа сьмьрътi от IстоплЪнiя зане въсъпрiяше завЪты Господа Саваофа
О НоЪ же баютъ яко же Ной а вънучЪ любыi Ъго Арамъ iже пятый сынъ Сiмовъ зЪло носаты бышЪ А по нiмъ же носаты же въсЪ АръмЪнЪ а АрамЪi Зане сь пълЪмЪна iыдутъ от Арама же А по сь дънi прЪвiтааху онЪ оу подъножiя Арарата ОнЪ же естi вьсЪмо дъбъры скотоводiе а вiнодЪтЪлi А онЪ же суть гълъвныя наслЪдъкi бълагоправЪдъного Ноя
Известия о Праведном Ное из древних арамейских и армянских манускриптов
Как говорят некоторые, праведный и благой Ной, когда, по Адамовой скрижали, строил ковчег у окраины города своего, где он жил, то там не было ни реки, ни океана, ни озера, а были вокруг только земная твердь и камни, и многие, видя возведение гигантского ковчега, говорили, что в Ноя и в его сыновей вселился сатана и отнял у них разум, а другие пугались и ужасались, когда лицезрели огромный ковчег вдали от океана или озера.
Но когда на небесах образовались громадные тучи, которые скрыли солнце, то настала ночь и с небес обрушились на землю ливневые потоки воды. И сорок дней огромные потоки воды изливались на землю и гигантские волны поглощали все живое на земле, и ковчег начал медленно всплывать на исполинских волнах, и это было начало великого Всемирного потопа. И случилось это в год 2242-й от СМ, когда сорок дней стояла ночь и скончалась вся земная жизнь, и только Ной с сыновьями и с женами и всей живностью, находящейся в ковчеге: и скотом, и гадами, и животными, и птицами, которые были обихожены и накормлены, избежали смерти от потопа, потому что вняли заветам Господа Саваофа.
О Ное же говорят, что он и внук его любимый Арам, пятый сын Сима, были очень носаты и от них пошли все носатые армяне и арамеи; эти племена произошли от Арама и до сих пор живут у подножия Арарата, и они, славные потомки праведного Ноя, хорошие скотоводы и виноделы
Будинский изборник IX-XIV вв.: Арамейская Библия и Аскольдова летопись: (текст, перевод, комментарии, статьи). Под общей редакцией академика Ю.К. Бегунова. Санкт-Петербург. Из-во Искусство России, 2013. 550с.
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_476.htm
Из Арамейской (Сирийской) Библии
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_507.htm

 Отправлено: 01.12.15 09:40. Заголовок: Из Арамейской (Сирий..

Из Арамейской (Сирийской) Библии

ЗавЪты от Господа Бога Саваофа чадамъ а вънукамъ НоЪвымъ по разъдЪлЪнiю Мiра НоЪмъ ПравЪдънымъ въ лЪто 2244 от СМ съ вЪръшiя АраратовЪ
А iмъ же рЪчЪ Отьцъ Господь Богъ Саваофъ Се глаголю вамъ же чада възлюбълены моi iже съпасены бысть от погыбелi IстоплЪнiя бо гърЪхы вамi неiмущi А по сЪмъ вiтаете длъго сущЪ въ мiрЪ сЪмъ аже чада вашi погъребЪнiе съвЪршат вамъ же съ чьстiю…ТакожьдЪ чада вашi вiтаютъ длъго сущЪ а погъребЪнiе обрящютъ от вънукы вашiхъ съ чьстiю iже вънукi вашi вiтаютъ длъго сущЪ а погъребеша бысть от правънуцЪ вашiiхъ съ чьстiю же…А такожьдЪ продълЪнiе обрящетъ въ вЪкы вЪръвiе рода чьловЪцЪхъ…Iже чьтутъ НомосЪ моi да порушЪнiя не iмутъ въ Прiсадiе бытiя земъного въ ДомЪ моЪмъ…АцЪ вiтаетЪ въ ДомЪ сЪмъ
…А почьнЪтЪ открыщатiся от мя Отца вашего або опакi порушiтЪ номосы Дома моЪго зълодЪянiямi ако отнi дърЪвлiе вашii Тотi абiе обрушю гънЪвъ мой на гълавЪ вашii а на вьсь родъ чьловЪцЪхъ А бытiЪ ваше земъное въ вЪкъ едiнъ съкращю А оузърятъ вьсь алорii въ гъробЪхъ чада своя А зачьнутъ погърЪбЪнiе iхъ въ съкорбяхъ
…А къръсты iхъ запълънятъ слЪзьмi А нiколi же роды вънуцi Адамовъ а чьловЪкi iзъчЪзоша от лiца зЪмънаго А Домъ мой покой обрящЪтъ от зЪлодЪянiй чьловЪковъ А МатЪрь Прiсадiе вънiдЪтъ въ равновЪсiе от сiхъ
…Аже гълаголю вамъ же ГърядiтЪ въ зЪмълi невЪдомъ оудЪлъвъ вашiiхъ а добъро тружаетесь А възълюбiтЪ възаiмо дъругы своя А обЪтъ мънЪ да не порушiтЪ Бо азъ Ъсьмь Господь а ТъворЪць вашь…

…А гърядЪть iзъ долiны Араратъскiя въ страны iныя
…АрамЪi же iзыдутъ на полъдЪнiе по прЪставлЪнiю же АрамовЪ А сЪдятъ на брЪгахъ тамо а по сь дънi
…АрамЪнЪ же осташася въ долiнахъ Араратъскыя А вiтаютъ такожьдЪ на РiфЪяхъ а оу Ванъскаго ЪзЪрЪ на межЪхъ съ Паръфяны
…Чада же ХамовЪ гърядутi за ЪзЪро вЪлiЪ въ зЪмълю Афрiанъскую а Лiвiянъскую iдЪ сълънцЪ варъмъ пышетъ яко тобырь върющь А пардусЪ вiтаютъ оу пущахъ а съхъранiся въ камЪнiяхъ А съкоръпiе съ аспiды сущi на нЪкiе пiнiксЪхъ въ многаяжьдЪ…
Заветы Господа Бога Саваофа детям и внукам Ноя после разделения мира Ноем Праведным к год 2244-й от СМ на вершине горы Арарат (начало текста утрачено – примеч. составителя)
…И им же говорит Отец Господь Бог Саваоф: Вот говорю вам, дети любимые Мои, вы спаслись от гибели во время потопа, потому что не было на вас греха и поэтому будете жить долго-долго, в этом мире, и дети ваши с честью вас похоронят…,также и деди ваши будут жить долго-долго, и ваши внуки с честью похоронят ваших детей…, и внуки ваши тоже будут жить долго-долго, и ваши правнуки с честью похоронят ваших внуков…, и так продолжится в веках нить рода человеческого…, которые чтут Законы Мои и не нарушат их в Природе их земной жизни в Доме Моем…, но живете в этом
Доме.
…И (если) начнете отказываться от Меня, Отца вашего, как когда-то предки ваши древние, и нарушите Законы Дома Моего своими злодеяниями, то вскоре обрушу гнев Мой на головы ваши и на весь род человечески» и вашу жизнь земную в один век сокращу, и увидят родители в гробах своих детей и станут хоронить их в скорби великой, и их могилы зальют своими слезами…, и никогда не родятся ни внуки, ни правнуки, и так прекратится род Адама и люди исчезнут с лица Земли, а Дом Мой отдохнет от людских злодеяний и Мать-Природа войдет в равновесие…
…Но говорю вам же: идите в неизвестные земли уделов ваших и хорошо трудитесь, и любите друг друга, а обет, данный Мне, не нарушайте, ведь Я есть Господь и Творец ваш (середина текста (дети Сима) утеряна – примеч. составителя).
…И идут из долины Араратской в другие страны…
…Арамеи же пошли на юг после смерти Арама и осели на берегах там, (где) и до сих пор (живут)…
…Армяне же остались в долинах Араратских и живут также в горах Кавказа и около озера Ван, на границе с персиянами…
…Дети же Хама пойдут за великое озеро в африканскую землю и в Ливию, где солнце очень горячее, как в котле кипящем, и гепарды живут в пустынях и прячутся в камнях, а скорпионы со змеями живут на пальмах в великом множестве (конец текста (дети Иафета) утерян – примеч. составителя)
Будинский изборник IX-XIV вв.: Арамейская Библия и Аскольдова летопись: (текст, перевод, комментарии, статьи). Под общей редакцией академика Ю.К. Бегунова. Санкт-Петербург. Из-во Искусство России, 2013. 550с.
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_476.htm
Из Арамейской (Сирийской) Библии
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_507.htm

 Отправлено: 02.12.15 08:54. Заголовок: Из Арамейской (Сирий..

Из Арамейской (Сирийской) Библии

Огълава VII КолЪно СiмовЪ
А Сiмъ естЪ съварахъ НоЪвъ iже пьрьвъ сынъ Ъго А въ АрамЪйскъй Бiблii речЪтъся яко Отню послушьнъ
А се родословiе естЪ пьрьвыхъ десятЪ колЪнъ пълЪмЪнi СiмовЪ
…
Арфаксадъ суть съварахъ Сiмъвъ iже пьръвъ сынъ А от него же iзыдутъ дъва верЪтiя вЪлiiхъ пълЪмЪнъ А се едiны Дъжудовляне а по ЕвЪру речЪны яко ЕврЪяны А iное пълЪменя вЪлiе а се естЪ ЕюпьтянЪ iже обiтаютъся въ Афърii А от вътораго сына Елама iзыдутъ пълЪмЪна Паръфянъскiя а IндЪанъскiя зЪло вЪлii А обiтаютъ на полудЪнii а на въстоке Асii а до осеана земъного А от трЪтiака Ассура iзыдутъ роды Асiрiанъскiя А обiтающЪ въ земъляхъ Вавiлона а по Ефърату А от четьвЪртаго сына Луда iзыдутъ роды Аравiанъскiя а Эманъскiя А архонты сiхъ родъвъ естЪ шЪйхi iже мъножьство жЪнъ емлющЪ а зане вЪлiе чадородiе сътъворяхъмъ А от пятаго сына Арама iже възълюбленъ вънукъ НоЪвъ А от нЪго же iзыдутъ роды АрамЪЪвъ А АръмЪнiевъ А IбЪръвъ А ОбЪзъвъ iже обiтаютъ по сь дънi въ горахъ же Арарата а РiфатовЪ iже нарiцаемы Кавъкасiанъскiя А сь Арамъ осташася съ дЪдъмъ НоЪмъ оу подъножья Арарата горы по iсходу родъвъ отня Ъго Сiма а iныхъ родъвъ сътрыЪвъ Ъго Хама а IафЪта въ оудЪлы своя А егъда оумЪрлъ Ной въ лЪто 2592 от СМ онъ же Арамъ съ роды своя съхъранi Ноя на вЪръшiе горы Араратъскы iдЪ прiстанiщЪ обретохъмъ КъвчЪгъ НоЪвъ А iзъ верЪтiй Ъго сътворiша гърЪбiще Ною бълагаму А съ плачьмъ жалЪюще Ъго въсЪмъ родъмъ своя А от шестаго сына Каiнана iзыдутъ вЪлiя роды въсточьныя iже нарiцахуся КатаянЪ а ЧаiнанЪ а МунъголанЪ А вЪльмi лютыя сь чьловЪкi аже вiтаютъ въ поустынЪхъ вЪлiiхъ Сiце распрострiся колЪно СiмовЪ на въсЪ земълi полудЪнныя а въсточьныя На земълi а прЪдЪлы Асii а Афърii яко завЪщалъ бълагый Ной

…
А речЪ Ной Сiму аже Господъ даруетъ дълъгоЪ вiтанiе чьловЪкъмъ iже Ъмлютъ троужанiе от Господа…

Глава VII Колено Симово
Родословие первых дссяти колен племен Симова (годы от СМ)
(602) Сим (2142, 602, 2744) – первенец Ноя Праедного, в Арамейской Библии назван – Отцу послушный…
От Сима: Арфаксад, Елам, Ассур, Луд, Арам, Каинан
От Арфаксада: Каинан, Сала, Евер, Фалек, Рагав, Серух, Нахор, Фарра и Хаарун (От них начались еврейские роды племен, которые живут на юге от Ефрата, и они — евреи южные: иудеи и идумеи - А се ЪстЪ зачало роды пълЪмЪнъ ЕврЪянъскiхъ ако обiтающЪ на полудЪнiе от Ефърата А се естЪ ДъжудовълянЪ южьныя iже IудЪi а IдумЪi).
…
От Арама: Уц, Хул, Гефер, Мааш (А это начало родов Арамеев, Армян, Грузин-Иберов, Осетин (? – Абхазы), которые живут в землях Арарата и Кавказа – А се естЪ зачало роды АрамЪ i АръмЪнЪ IбЪрi ОбЪзы iже вiтаютъ въ земъляхъ горы Араратъскы а РiфатовЪ)
…
Арфаксад — первенец Сима, и от него произойдут две ветви великих племен: первое – это джидовляне, а по Еверу они наэваны как евреяне; а другое великое племя — это египтяне, которые живут в Африке; а от второго сына — Елама — произойдут племена персидские и индийские, очень великие, а живут они на юге
Азии и до океана земного, а от третьего — Ассура — произойдут роды ассирийские, которые живут в землях Вавилова и по Евфрату. А от четвертого сына, Луда, произойдут роды аравийские и йеменские, а вожди этих родов — шейхи, у которых множество жен и от них великое множество детей. А от пятого сына, Арама, любимого внука Ноя, произойдут роды арамеев, и армян, и грузин, и осетин (? – абхазов, осетины – арийское племя), которые и ныне живут в горах Араратских и Рифатовых, что называются Кавказом. А этот Арам остался с дедом Ноем у подножия Арарата, когда ушли семья отца его Сима и другие роды дядей его, Хама и Иафета в свои уделы. А когда умер Ной в 2592 году от СМ, он же, Арам, похоронил Ноя на вершине горы Араратской, где обрел пристанище ковчег Ноя, и из древесины ковчега сделал гроб Ною Праведному, и, с плачем и печалью всего своего рода, похоронил деда. А от шестого сына, Каинана, произойдут великие рады восточные, по прозванию китаяне и чаинане, и монголяне; это очень злые люди, потому что живут в огромных пустынях. Так распространилось колено Снмово на все земли южные и восточные Азии и Африки, как и завещал Ной Праведный.
…
…И говорит Ной Симу, мол, Господь дарует долгую жизнь тем, кто принимает труд из рук Господа
Будинский изборник IX-XIV вв.: Арамейская Библия и Аскольдова летопись: (текст, перевод, комментарии, статьи). Под общей редакцией академика Ю.К. Бегунова. Санкт-Петербург. Из-во Искусство России, 2013. 550с.
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_476.htm
Из Арамейской (Сирийской) Библии
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_507.htm

 Отправлено: 03.12.15 09:31. Заголовок: Из Арамейской (Сирий..

Из Арамейской (Сирийской) Библии

Оглава V Родъсловiе допрЪжЪ Ноя IстоплЪнiе Мiра
Глава 5. Родословие до Ноя. Всемирный потоп

…А прЪвiтаху Ъ въ дЪсятЪ колЪнехъ АдамовЪ до Ноя же iже възълюбi Богъ сьго Ноя а чада Ъго же А сь Ной нарiцаемъ Елiны а АрамЪi яко Ксiсофросъ iже суть Боголюбiвый
По 2000 лЪтъ господънiхъ чьловЪцы зЪло пърЪумножа колЪна сiа на земълiе а пърЪумножаху гърЪхы своя предъ iнiе чьловЪцы а прЪдъ ВсЪвышьнЪмъ Господъмъ ВсЪдЪржiтелемъ А оуязвлЪнiя а татьба а прЪлюбодЪянiя а лЪсть пръчiя бЪды въврЪштi вЪлiе мъножьство чьловЪцы въ гърЪхы тяжькiя А неотмълiвые бо Господа забывааху аже ЮнЪцу Злаатъму прЪклоняхуся А мъзды неправЪдны Ъмълютъ А Господь възгнЪвiся на вьсь пълЪмя чьловЪцы а реша съгубiтi iа А навЪдi IстопълЪнiе на вьсь Мiръ Аще Боголюбiвъму

Ною повЪлЪ Господь абiе къвчЪгъ вълотъскы зiжьдаатi а IстоплЪнiю загъдi оуготовлятiся А ешьте повЪлЪ Господь въ сь къвчЪгъ въбьратi кожьдо тъварi по дъвохъ анiма а съкотiе а гадi а чаiце а въсЪмо мъравiе възьятi такожьдЪ А варъвъ своя Сiма Хама Афета съ жЪны а съ съкарбы а брашьно такожьдЪ на вьсь доушi дъля iже сущi въ ковчЪгы сЪмъ А по зачалу IстоплЪнiя въврЪтi въ къвчЪгъ съ чадамi а съ жЪны а достоятi въ нъ до съконъчанiя IстоплЪнiя А вьсЪ жiвностi iже въ къвчЪгЪ зьбатi въ върЪмя а поiтi А блюстiтi въсячЪ донелЪжЪ iзъсякънЪ iстоплЪнiе а iзыдутъ въсЪ iзъ къвчЪга въ нъ
А прiгрядЪ зачало iстоплЪнiя а вънiдутъ бълагый Ной съ родъмъ своя въ къвчЪгъ А се бысть въ дЪнъ дъвадЪсять сЪдьмый зiлоса мiнея въ лЪто 2242 от СМ А Ною въсь дънi бысть нолъне шестьсъто лЪтъ А разъвЪржЪ хълябi небЪснъ А поча iзълiятi вълага на Мiръ земъный А обълакы съкърываше Сълнъце А наста дълъгая нощь А сiце бяше четыредЪсять дънЪй а нощЪй дондежЪ вьсь земъля iзъкрылася въ въдъной гъладi А въсЪ жiвъностi земъные сьмЪртi своя обрЪлi от Господа
А сiце съто а пятьдЪсять дъней къвчЪгъ пълавалъ на вольной гъладi А не едiного бърЪга а iнъдЪ не оузъряхъмъ А точiю въ дЪнь сЪдьмьнадЪсятый месорi мiнЪя лЪта 2242 от СМ Ной iзъ къвчЪгы оузряша вЪршiе горы Араратъскые А абiе къвчЪгъ осташася оу сь горы Аже Ной съ чадамi ешьтЪ сущi бяше въ къвчЪгЪ до дъня едiного афiра мiнея 2242 лЪта от СМ егъда вЪршiе Арарата въпьръвое озаряхъмъ съвЪтъ Сълнъца А послЪжьдЪ до дъня едiного мЪхiра мiнЪя водаа въпълне iзыдетъ от подъножiя горы Араратъскы А ною же бысть нолъне 601 лЪта А въ дЪнь дъва дЪсять сЪдьмый зiлоса мiнЪя 2243 лЪта от СМ бълагый Ной съ чадамi Сiмъмъ Хамъмъ а IафЪтъмъ а съ жЪны а съкарбы а съкотi iхъ а iнiе же тварi iзъшЪдъ iзъ къвчЪгы а обрЪтоша тъвЪрдь земънъя А се бысть въ дЪнь 27 зiлоса мiнея лЪта 2243 Господъня от СМ
Аже вьсь iный родъ чьловЪцЪхъ съгоубi Господь въ водънiхъ хълябяхъ прЪдЪла осеана А сiце бысть пълЪмя мЪзiно чьловЪцЪхъ iже iзыдЪ от чада Ноевы Бе от Сiма от Хама от IафЪта А се бысть чьловЪкi бЪзъгърЪхi а чЪсътьны пърЪдъ Господъмъ аже вiтающЪ въ МiрЪ сЪмъ допърЪжь за 3266 лЪтъ до РожьдЪства Хрiстова А iмъ же небЪсьнъ съвЪтъ озаряхъмъ чада НоЪвы а вънуцi Ъго iже поча Ладiтi пакы вiтанiе чьловЪкы въ МiрЪ сЪмъ
АмЪнъ
…И так жили они в десяти коленах Адамовых до Ноя, которого возлюбил Бог, а также и детей его. Ксисофрос, то есть Боголюбивый, — так называли Ноя греки и арамеи (У Славян-арийцев возлюблен Богом Богомир, родоначельник Славных: То б то БъгоМiре оурiещенъ Твастыремъ якожде Тоiе му порце о Слвiех абыста она бящеть якождь Бзе ръкъоще iма Сеi хва...Се бь то оуставе Родiа о себе якождь Бзi съ прiщiне Родь а смехом о Родiех тоiiех Родi - Тот ведь Богомир наречен так Твастырем (Создателем), потому как Тот ему поручил (поречил) о Славянах, чтобы они, как Боги рекли им, Сего хвалили. Вот ведь установил он роды у себя, потому как Боги - причина родов, а мы - Родов тех роды).
По истечении двух тысячелетий от СМ человеческий род сильно преумножился, и преумножились грехи людские друг перед другом и перед Всевышним Господом-Вседержителем: и убийства, и воровство, и прелюбодеяния, и обман, и другие беды вовлекли великое множество людей в тяжкие прегрешения, которые невозможно отмолить, потому что забыли Бога и стали поклоняться златому тельцу и платить за это неправедно, а Господь рассердился на все человечество и решил погубить его и устроить Всемирный потоп, и только боголюбивому Ною повелел Господь немедля строить гигантский ковчег и заранее готовиться к Всемирному потопу, и еще повелел Господь собрать в этот ковчег каждой твари по паре: и зверей, и скотов, и гадов, и птиц, и всяких растений, и едой запастись для всех душ, что будут в ковчеге, а это Ноевы сыновья Сим, Хам и Иафет с женами и со скарбом, своевременно всех кормить и поить, и ухаживать всячески до тех пор, пока не окончится потоп и не покинут ковчег его обитатели.
И когда начался потоп, то вошли добрый Ной с семьей своей в ковчег, а случилось это в двадцать седьмой день февраля в год 2242-й от СМ. Ною в то время исполнилось 600 лет. И раскрылись хляби небесные, и начала изливаться вода на поверхность земную, и облака скрыли солнце, и настала долгая ночь, и так было сорок дней и ночей, пока вся земля не скрылась под водной гладью и все живое на Земле не умерло по воле Господа.
И так сто пятьдесят дней ковчег плавал по водной глади, и ни одного берега не было видно. И в семнадцатый день июляя года 2242 от СМ вершина горы впервые озарилась светом солнца, а в первый день января вода полностью отошла од подножия Араратской горы (С наступающим Новым Летом), и Ною в то время исполнился 601-й год. А в двадцать седьмой день февраля 2243 года от СМ добрый Ной с детьми Симом Хамом и Иафетом и с их женами, н со скарбом, и со скотом и другими тварями покинули ковчег и сошли на твердь земную.
А всех других особей человеческого рода Господь погубил в водных простоpax океана. И так осталась маленькая человеческая семья Ноя, и от его детей Сима, Хама и Иафета произошли новые люди, безгрешные и честные перед Богом, и жили они в этом мире до 3266 года до Рождества Христова. И их озарял небесный свет, и дети Ноя и внуки его начали строить новую человеческую жизнь в этом мире.
Аминь
Будинский изборник IX-XIV вв.: Арамейская Библия и Аскольдова летопись: (текст, перевод, комментарии, статьи). Под общей редакцией академика Ю.К. Бегунова. Санкт-Петербург. Из-во Искусство России, 2013. 550с.
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_476.htm
Из Арамейской (Сирийской) Библии
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_507.htm